"Малко се говори за ролята на корпоративните медии, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите, които ги притежават, дори когато тези частни интереси погазват обществения интерес".

Това заяви председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков при откриването на дискусията "Медии без филтър", излъчвана онлайн от БГНЕС и на уебсайта на "Дойче веле", на която присъстват медийни експерти, чуждестранни дипломати и общественици.

Той припомни, че Институтът за модерна политика е най-последователната в критиките си към днешното управление гражданска структура още от самото начало на този мандат, когато почти всички - коментатори, социолози, неправителствени организации, викаха "браво" и се прехласваха по харизмата на победителите. Още тогава Институтът за модерна политика започна да отправя обосновани критики, които в онзи момент звучаха самотно, а днес се смятат за общоприети - за пробития от лобистки закони парламент, за ерозията на гражданските права и полицейското насилие, за липсата на реформи, която ще задълбочи икономическата криза, заяви Борислав Цеков. "Казвам всичко това, за да подчертая, че няма нищо конюнктурно в това, че днес сме силно обезпокоени за свободата на словото и медиите у нас", подчерта той.

Това е втората подобна инициатива, която Института за модерна политика подема заедно с Агенция БГНЕС и Фондация "Науман", освен това изследвахме и темите "табу" в медиите, изразихме позиции и на форуми в Брюксел и Страсбург. Според Борислав Цеков много от медиите в България са далеч от стандартите за свободни медии. Той обърна внимание, че проблема не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много. Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото. Защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания. Но покрай това те служат и за медийни бухалки в защита на своя корпоративен собственик, без оглед на обективност и истина, заяви Борислав Цеков. Не става дума за икономическа конкуренция, която тези медии обслужват. Иде реч за превръщане на тези корпоративни медии в инструмент за оклеветяване, дискредитиране и медиен рекет на всеки, който се опитва да повдигне завесата над безобразия, корупция или далавери, в които са замесени техните собственици.

Типичен пример за медийни бухалки са медиите на Иво Прокопиев. Всеки, който на институционално, политическо или гражданско равнище се опита да повдигне завесата около екобезобразията на завода "Каолин" или разследва съмнителни приватизационни сделки или обществени поръчки, спечелени от въпросния Иво Прокопиев и свързаните с него лица, веднага бива заливан с порой от клеветнически и ругателски пасквили на страниците на неговите медии. Лепят се етикети, правят се клеветнически внушения, бълват се откровени лъжи в духа на "Работническо дело" от годините на сталинизма. Цеков посочи като пресен пример клеветническа кампания срещу гражданските комитети и еколозите, поискали оставката на екоминистърката, която според тях прикрива екобезобразията на "Каолин" и мината в Челопеч. Според Борислав Цеков зависимите медии, които са корпоративно или политически контролирани, са сериозна заплаха за свободата на словото, но те не си дават сметка, че времето на тяхното всемогъщество отминава. Стара истина е, че банка, политик и правителство могат да се свалят от един вестник. Нова истина е обаче, че написаното в един вестник може да бъде като стрелба с джепане в сравнение с ударната сила на социалните мрежи.

Един постинг във Фейсбук може да надмине по тираж и въздействие повечето вестници. Мултиплицирането на една новина сред няколко десетки хиляди души от няколко приятели във Фейсбук прави обречено и безсмислено затъмнението или пропагандата, които зависимите медии правят.

Това не означава, разбира се, че трябва да се примиряваме като граждани с ограничената медийна свобода или манипулации, каза в заключение Борислав Цеков. Той подчерта, че е крайно време да се реши въпроса с прозрачността на медийната собственост. Останалото според него е въпрос на журналистическа и гражданска съвест и професионализъм. /БГНЕС