Ако иска бързо да доближи нивата на доходите в останалите държави от ЕС, България трябва да повиши ръста на производителността до 5% годишно. Това е записано в последния доклад на Световната банка със заглавие “Ускоряване конвергенцията на България: Предизвикателства пред повишаване на производителността“. За да се справи с това предизвикателство, България трябва да ускори съществуващите програми за реформи в някои области. Докладът им за цел да помогне на българските власти в определянето на варианти за политики и реформи, които биха помогнали на страната да повиши производителността и заетостта, а оттам и икономическия растеж и сближаването на доходите. За постигането на тази цел докладът очертава четири основни области за работа: продуктовите пазари в България, пазарът на труда, развитието на човешките ресурси в страната, както и системата за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Стимулиране на конкурентни продуктови пазари. Фирмите в България нямат голям стимул да въвеждат нови технологии, ако не бъдат предизвикани от конкуренцията. Регулациите, които ограничават навлизането на фирми на пазара и/или намаляват напускането му, могат да попречат на въвеждането на нови технологии, както и на разпространяването на технологии чрез намаляване на конкурентния натиск. Следователно политиките в подкрепа на конкуренцията, външната ориентация, гъвкавите регулации на продуктовите пазари и новите чуждестранни инвестиции играят ключова роля за поддържането на бърз ръст на производителността. Повишаване гъвкавостта на пазара на труда. Проучванията показват, че конкурентните продуктови пазари и гъвкавите пазари на труда се допълват.Следователно подобряването на функционирането на двата пазара едновременно вероятно би имало по-голям ефект върху производителността отколкото подобренията във всеки пазар поотделно. Ефективно функциониращите продуктови пазари са жизненоважни за повишаването на производителността и заетостта. От представените в доклада факти се вижда, че ако България приложи в тези области политиките, прилагани от водещите страни от ОИСР, производителността й би могла да нараства с почти 2% годишно, което е два пъти повече в сравнение с темпа от близкото минало. Укрепване на НИРД в подкрепа на иновациите. За да повишат производителността, фирмите се нуждаят от иновации, въвеждане на съществуващи и нови технологии, продукти и бизнес процеси. Инвестициите в НИРД имат положителен ефект върху ръста на производителността и улесняват трансфера на технологии, като помагат на фирмите да научат за новостите в технологичната област. Един от факторите, които биха помогнали това да се случи, е наличието на силна конкурентна среда, но в контекста на координирани действия на академичната, изследователската и бизнес общността в България. Според Лисабонските цели за тази област, всяка страна трябва да повиши разходите си за НИРД до 3% от БВП, като две трети от средствата да се осигуряват от частния сектор. Понастоящем България харчи по-малко от 1% от БВП годишно в тази област, като по-голямата част от средствата идват от публичния сектор - държавен бюджет.Стесняване на пропастта в квалификацията. Наличието на висококвалифицирана, технически грамотна и адаптираща се работна сила е жизненоважно за ефективното въвеждане и адаптиране на нови технологии и става все по-важно с доближаването на България до технологичната граница. Фактът, че в ерата на глобализацията знанието се превръща във все по-важен мотор на растежа още повече подчертава колко е важно България да разполага с работна сила, притежаваща необходимите умения.“За да елиминира пропастта в доходите и да постигне конвергенция, България трябва да повиши не само участието на работната сила, но преди всичко производителността“, казва Сату Каконен, Главен икономист в Световната банка и съавтор на доклада. “Конвергенцията не е непостижима за България. Ръстът на БВП в страната е висок от 1999 година насам. От друга страна обаче разпределението на високия ръст на БВП между ръста на производителността и ръста на заетостта през същия период се променя, като напоследък растежът се дължи на по-голямата заетост, отколкото на повишената производителност. Освен това работната сила е относително неподвижна през целия период. За да се избегнат отрицателни тенденции в бъдеще - т.е. да се гарантира повишаване ръста на производителността на труда - България се нуждае от смели реформи в тази посока“, допълва той. За повишаване на производителността и за постигане на по-висок растеж е необходимо да бъдат предприети действия във всички посоки. Растежът е резултат от няколко фактора, включително от наличието на благоприятна институционална рамка, предоставяща необходимите стимули. Тук влиза преди всичко предоставянето на стимули за повишаване мобилността на работната сила, която докладът отчита като слаба, но жизненоважна за високия растеж в дългосрочна перспектива. Докладът определя някои краткосрочни и средносрочни реформи, чието осъществяване е жизненоважно за успешната конвергенция.“В този доклад се казва, че високият растеж в бъдеще е възможен“, заявява Ананд Сет, директор на Световната банка за България, Румъния и Хърватия. “Но това би означавало висок ръст на производителността, който да компенсира предвижданото намаляване на работната сила. В Стратегията за партньорство с Република България обещахме да подпомогнем страната, като съберем и покажем най-добрите примери, опит и знание от цял свят. Този доклад прави това чрез задълбочен икономически анализ и споделяне на най-добри практики от други страни. Ще продължим подкрепата си за България, за да помогнем на страната да се доближи до нивата на доходите в ЕС“, допълва Сет.