През 2008 г. чрез специални разузнавателни средства (СРС) са подслушвани и следени около 3000 души, а през 2011 бройката е скочила до близо 7900 души. Тези данни представиха Константин Павлов и Асен Генов, основатели на Фондация "14 януари", предаде репортер на БГНЕС.

Неограниченото ползване на СРС унищожава баланса между националната сигурност и гражданските права. Дори в момента България по няколко пъти превъзхожда Русия по брой използвани СРС спрямо гражданите.

Имаме голямо навлизане в личното пространство на гражданите, аз лично не съм забелязал увеличение на борбата с престъпността, което да оправдае това, коментира Павлов.

Един от проблемите, които той очерта, е непропорционално големите искания на изпълнителната власт за достъп до личните данни, за да се бори с престъпността. Павлов критикува и самата процедура на издаване на разрешавания, като определи съдебния контрол като формален. Той се позова на данни от 2011 г., като получените искания за използване на СРС са 13 846, разрешения са получили 13 624, а отказите са едва 116.

В Австрия има 188 искания за достъп до трафични данни, докато в България те са около 30 000, продължи Павлов. Асен Генов допълни, че за 2011 г. в САЩ има издадени разрешения за достъп лична информация по 1 на всеки 71 хил. граждани, в Русия тази пропорция е 1 на всеки 305 граждани, а в България – 1 на всеки 84 граждани.

Сред критиките на Константин Павлов попадна и "очевидното неизползване на СРС-тата като веществени доказателства". Той коментира и оправданието на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, че една от причините за това е "желанието на разследващите органи да разберат по-добре работата на криминалния контингент".

"Не е във философията на закона, в духа на закона не е този- ние пускаме камерите и изследваме престъпността. СРС са нещо, което в изключителни случаи трябва да се използва за борба на престъпността", заяви Павлов.

"Нежелание на МВР да разкрие собствените си способи на действия, това също е много интересен аргумент на министър Цветанов", продължи Павлов. "За да не се издават методите на МВР, тези СРС не влизат в съда. По този начин МВР саботира собствените си доказателства в съда, за да не издаде методите си", заяви той. Говорим за навлизане в личното пространство и много деликатна област от гражданските права, което МВР използва, за да си улесни леко живота, коментира Павлов.

Сред статистиките, на които двамата журналисти се позоваха, е, че в 80% от случаите, когато става въпрос за достъп до трафични данни, материалите и разрешителните въобще не минават през съда. За заобикалянето на контрола от съда се използва чл. 158 от НПК, според който всеки трябва да съдейства на органите на реда, обясни Павлов.

Системата работи толкова неефективно, че се нарушават права на гражданите, а части от системата въобще не разбират, че са предприети действия, заяви той. Павлов изрази мнение, че в случая може да става въпрос дори и за търговия с информация. Гражданският контрол може да бъде засилен ако данните за СРС-та биват въведени и сравнявани в публичен регистър, добави Павлов.

По думите на Асен Генов, един от кандидатите за главен прокурор предлага концепцията за отчитането не за броя използвани СРС-та, а личностите, спрямо които е употребено СРС. "Това означава, че лицето няма да знае, че спрямо него има 1000 наблюдения, а е издадено едно разрешение. Става дума за чудовищна подмяна на данни, това ще доведе до намаляване на статистическите данни с пъти", обясни той.

Според Генов такава брутална интервенция създава прецедент. "Спрямо всеки един от нас може да бъде създаден профил, който много ясно да очертава физическото местоположение, пътуването, общуването. По този начин например журналистическата тайна ще бъде компрометирана", добави той.

Генов и Павлов обърнаха внимание и върху развитието на проекта им за интернет сайт, наблюдаващ и архивиращ политическата активност в страната. Според нас комерсиализацията на политическия процес е пагубна за демокрацията у нас, заяви Генов. Говори се, слуша се и се чете информация, която е платена по някакъв начин, допълни той. Като опити за вкарване на повече прозрачност двамата журналисти смятат да организират политически дебати, излъчвани чрез интернет, като всички дадени обещания ще бъдат записвани в публично достъпен архив. /БГНЕС