Бойко Борисов спада към кръга на силно авторитарните личности и заедно с това към тези, които са склонни при определени обстоятелства да преминат към режим на диктатура, персонална диктатура, казва пред БГНЕС проф. Кръстьо Петков по повод книгата си "Държавата-това съм аз!" (Социологически портрет на Бойко Борисов).

Това не е само негов проблем. Това е проблем на България, на цялата ни нация и на Европейския съюз, засега подценяван от силните хора в Брюксел, добавя социологът. "Формално погледнато той е праволинеен, тъй като демонстрира енергия, и то завидна енергия. Освен това често изважда на показ ситуации и случки, в които без много да мисли поставя на мястото хора, които са сбъркали, дори и от собствената му партия.

Един по - дълбок социално-психологически анализ би показал много сериозни нюанси. Аз лично мисля и това съм го представил в книгата, че имаме работа с двама Бойковци. Единият е човекът, който е роден в Банкя, продукт е на крайградския климат и фолклор, повлиян е в младежките и зрелите си години, когато се е занимавал с функции, свързани с МВР и по-специално противопожарната система, а след това в бизнеса си, който в голяма си част е бил сенчест. Заедно с това с помощта на медиите и тези, които създадоха проекта "Борисов" се формира втория му образ. Вторият Бойко е публичната личност, лидерът - популист, харизматичният лидер, ако ползваме езика на Вебер, който успя да спечели впечатляващ брой гласове през 2009 година и да стане министър-председател на България. Ако анализираме поведението му като премиер, когато вече стана ясно, че цялата власт е в неговите ръце, то тогава би трябвало да ползваме други категории и да си направим по-различни изводи за личността на Борисов", казва проф. Петков.

"Първо, неговата политическа биография, която започна през 2001 година и продължава до днес, спада към това, което социалните психолози наричат феномен с всичките плюсове и минуси. На второ място, в ръцете на Бойко Борисов като едноличен управител на държавата е съсредоточена толкова много власт, че от нея зависи съдбата на нацията и това, което особено ме интересува като социолог – начина, времето, последиците, свързани с икономическата криза. Ако някой смята, че извън Бойко Борисов и неговия екип, на първо място Симеон Дянков, може да се случи нещо добро, горчиво се лъже. Затова пътят към това, което се нарича изход от кризата, и икономическата и политическата преминава през анализа на феномена Борисов и търсене на алтернативи на режима, който създаде той" казва Кръстьо Петков в отговор на въпрос защо като учен го интересува тази личност.

И продължава по темата за това, кой създаде образа на Бойко Борисов: "Връщайки се назад виждам, че особено важна и бих казал ключова е ролята на формацията "Глобална България", която започна да работи преди повече от 10 години за формиране, шлифоване и лансиране, налагане във висшата политика и управлението на държавата на Бойко Борисов. Трябва да се запитаме кои бяха в тази формация и с кого се сътрудничиха, кои им бяха партньорите и може би вдъхновителите.

В "Глобална България", създадена по инициатива на най-близкия човек тогава до Борисов Цветелина Бориславова, са личности като Иво Прокопиев, като банкера Светослав Божилов, Левон Хампарцумян, както и една много интересна фигура с много сериозно и дълготрайно влияние в българския политически и икономически живот - Франк Бауър (президент на Фондация "Америка за България" – б. р.), Венелина Гочева и т. н. Общо около петнайсетина души, които се самоопределиха като елита на България от двете гледни точки – като богатство тоест финанси и влияние върху икономиката и като власт тоест влияние върху управлението на държавата.

Мозъкът, човекът, който лансира модела е Иван Кръстев, политолог с международна известност с много сериозен потенциал, който е влияел върху идеите и поведението на други български премиери като например Иван Костов. Вече не е тайна, че определени институции в САЩ или пряко, или чрез американското посолство в България още от самото начало са били доста активни в опознаването, формирането и откритата подкрепа на Борисов и неговите политически амбиции. Визирам прословутите грами на посланиците Байърли, който е много точен в оценките, на Нанси Макълдауни, особено интересен за мен е Джеймс Пардю.

Официално Вашингтон прие Бойко Борисов и оценката се съдържа в едно изречение – идват нови боклуци, но наши боклуци, удобни са ни, говоря за идване на власт. Разсъждавайки така панорамно и малко исторически, трябва да кажем, че Бойко не е човек, който е директно излязъл от народа и както един Робин Худ отива в гората и се бори за защита на народните интереси и правдини. Той е в много голяма степен поръчан, изваян и подкрепен. Разбира се, не трябва да се остава встрани човешкият материал, неговите лични качества", казва проф. Петков.

Според него в момента Борисов е победител. Но "като история и логичен край няма как да не бъде жертва. Няма значение дали това ще се случи след година, три или пет. Няма авторитарни управители, да не говоря за диктатори, които да са свършили с добър край. По-пресните примери са генерал Нориега, генерал Еврен. Сегашният режим ако трябва да търсим някакви аналогии плътно се доближава до тях. В по-далечни времена това са били Франко и Салазар и т. н. Да, управлявали са по 20 - 30 и повече години, но в крайна сметка народите се надигат срещу тях, западната цивилизация също заема позиция и целият демократичен свят отхвърля подобен режим на управление. Проблемът за нас, които днес живеем в България и за нашите деца и внуци е трябва ли да чакаме 10-15 или 20 години, за да се изживее този синдром", казва социологът.

Каква е неговата социологическа прогноза ? "Тъй като аз не съм ясновидец, а социолог и икономист, който се занимава с прогнози, при определени допускания, аз съм дал три варианта за това, което ще се случи с режима Борисов и него лично от тук нататък. Първият е, ако чрез демократични избори се надделее догодина и на базата на нещо, което аз наричам "народен фронт" се победи, защото това би прилягало на Европа и България в ЕС. Шансовете до тук са 50/50. Ако ме бяхте попитали преди година щях да кажа, че шансът е под 50 %, но нещо става в България, нещо ферментира и не е изключено след януари - февруари това да излезе на повърхността и режимът, колкото и силен и репресивен да изглежда, да се срине на изборите.

Вторият вариант е вътрешен преврат, за да може да се намери по - добър изпълнител, но шансовете за това са твърде малки. До такава степен е установен персонален контрол върху всичко, което се случва в ГЕРБ и кръга около него, че не виждам кой ще изпълни тази роля. Третият вариант е да се надигнат Европа и Вашингтон и по-специално стратегическите служби, които се ангажираха с България, с Борисов и с Цветанов, да се отрекат от тях и под напора на общественото мнение да предприемат стъпки. Има такъв шанс. За да не бъда голословен, тези дни комисията "Антимафия" към ЕП гледа досието за така наречения криминален период на Борисов, предоставено от група български журналисти и юристи от организацията "Анна Политковская". Когато веднъж започне разглеждане на този случай, няма как да се прикрие той от брюкселската и отвъдокеанската общественост и институциите. Пред Борисов ще застане дилемата и тя вече е застанала, опасявам се, да се яви при едно от изслушванията, при което ще му бъдат задавани неудобни въпроси, подплатени с фактология, с документация.

Второто е да не се яви, но при това положение, той може да бъде упрекнат, че бяга, страхува се от това да застане пред документалната, фактологическата част от целия случай, който ще бъде разглеждан. Веднъж този опит се провали поради това, че един от членовете на комисията беше подложен на натиск и не последва становището, позицията на либералната фракция в ЕП. Няма как, според мен, този въпрос да бъде оставен встрани. Той дълго време беше отлаган с помощта на ЕНП и нейната фракция в ЕП, но дойде денят. При това положение международната европейска общност и особено влиятелните медии ще продължат да се занимават с България и Борисов още дълги месеци, до изборите и след това", казва проф. Петков.

Колкото до въпроса за контрола върху медиите в България и евентуалната невъзможност заради това истината да стигне до широката публика той заявява: "Досега въпреки почти абсолютния контрол върху медиите, едно усилено преразпределение на собствеността, подчиняването им на послушни корпоративни мрежи и собственици, интересът към другия Борисов, към тъмната страна на неговото управление не секна и обяснението според мен е в две насоки. Първата е, че има вече социални мрежи и интернет базирани медии и там вече няма как да спреш тази артикулация на информацията. Коя от нея е достоверна, коя не е толкова, има и напълно измислена, това е друг въпрос, но интересът се поддържа. Вече са формирани огнища, гнезда на съпротива в публичното медийно пространство.

Втората опозиция при липсата на силна парламентарна такава е традиционна за България. Това са неформалните групи, мрежи, движения и така нататък, които са пръснати в цялата страна. Наглед те са малозначими, тъй като не са големи по обем, но те работят на пълни обороти. Тяхната позиция е категорична анти - Бойко Борисов. Сред някои от тях това е заради лични, фамилни и други проблеми, трудности и репресии, при други - заради една агресия срещу тях като бизнесмени. Вече интензивно тече преразпределението на бизнеса и не случайни хора от българския бизнес елит вече са отстранени от сцената. Най - интересни за мен са третите, това е онова будно малцинство в българската интелигенция, което започна и не спира с анализите си. Те са ми най-близки в интелектуален и духовен план, защото тях ги занимава не толкова психологията и биографичните особености и криволици в живота на Борисов, а отговорът на въпроса как това се случи в днешна България, 23 години след началото на прехода. И къде се вписва България с нейния авторитарен режим в една по-обща тенденция, която наблюдаваме в рамките на ЕС още в Унгария и в Румъния, а в по-широк план в почти всички страни от Западните Балкани и повече от половината от бившето съветско пространство. Ако трябва да говоря за най-перспективен интелектуален политически и така нататък опит да разберем света, в който живеем и да се опитаме да го променим, той идва точно от това течение на интелектуалците и да го наречем стратегическата критика.

Заглавието на книгата е заимствано от емблематичната фраза на Луи XIV. Това не беше моето оригинално работно заглавие, но след консултации с вещи хора в книгоиздаването, редактори и т. н.се спряхме на него. Самият Борисов, аз поне не знам, не си е позволявал да повтори тази фраза и по този начин да даде една заявка, да хвърли една претенция, но с цялостното си поведение от момента на вземането на властта, действията му от август 2009 година досега показва, че той се дефинира и иска да бъде възприеман като стопанина на държавата, затова не бих казал, че можем да намерим една фраза в тези над 50 цитата, които са в приложение, между другото те са заимствани от "Дойче веле", фраза, която да изразява неговата същност. В пъстротата на простонародните изрази, на жаргона, който ползва от ъндърграунда, на езика, който е заимствал от улиците и стадионите, в цялата тази пъстрота е концентрирана публичната истина за явлението Бойко Борисов. Затова моят съвет е да се чете и анализира от колегите, които се занимават със социолингвистика, всичко, а не една или друга фраза. Заставам зад заглавието. Моят анализ и изводите, до които стигам като социолог покриват напълно това историческо и малко претенциозно заглавие", казва проф. Петков и добавя, че неговата книга като явление, като жанр се вписва в това, което наричат "отворена книга". "Аз съм сложил на масата един ръкопис, но вече получавам толкова коментари, критични, доброжелателни, фактологични нови неща, че тя трябва да продължи да се пише", добавя социологът. /

БГНЕС