Големият въпрос е дали младежката безработица е краткосрочен проблем, предизвикан от икономическата криза или структурен. Анализът на БСК показва, че това е структурен проблем. Това каза пред БНР Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.

Той каза, че над 40% млади хора до 25 години в България са в неангажираност, нито учат, нито работят. "Ако говорим за регистрираната безработица, има разминаване между числата на българската статистика и Евростат – около 25% безработни дава НСИ и 28% Евростат.

При нас проблемът е, че ние сме между първите страни по младежка безработица в ЕС, включително спрямо страни, които от години са в големи проблеми, страните от Юга, - Гърция, Испания, Италия", посочи Бранков. Той заяви, че причините за младежката безработица са структурни. "Над 60% от заетостта е в работни места и професии в сектори с ниска квалификация - търговия, строителство, охранителна дейност. Над 30% са заетите с по-висока квалификация от изискуемата. Причините са в структурата на икономиката и заетостта, тежките регулационни режими, липсата на крупна инфраструктура и инвестиционни проекти, които да поемат тази безработица, не само сред младите, а и на пазара на труда", подчерта Димитър Бранков.

Според него, валидното и за България е, че страни във валутен борд имат по-тежки проблеми със заетостта и с доходите, това е видно в Латвия, Естония, Литва и други страни с подобна валутна политика.

"Не е ефективно трудовото законодателство. Ние сме може би най-назад в ЕС по брой на срочни трудови договори, на договори с частично работно време. Трудовото законодателство създава пречки за ангажиране на специфични хора от пазара на труда, каквито са младежите, майките, възрастните хора и т.н.", коментира Бранков.

Той припомни, че се подписа споразумение за младежката заетост, което цели създаване на около 11 000 работни места. "В БСК в момента работят над 10 стажанти в рамките на тези мерки. Вероятно трима от тях ще останат на работа, за други двама или трима е намерена работа извън БСК.

Призовавам българските работодатели да се възползват от възможността на субсидирана заетост, на субсидирани стажантски програми. Водим битка от години и нямаме намерение да се откажем от въвеждането на мерките", категоричен е Бранков.

Той спомена и че в България няма информация за ниво образователен статус на българските граждани в електронен вид. "Едва ли българската държава знае какво сте завършили, кога, каква е специалността, която сте изучвали. Ние предлагаме да се създаде такъв регистър, който да обхваща всички български граждани след завършването им. Без такава информационна система, няма как да се провежда ефективна борба срещу ранното напускане на училище.

В България има огромен контингент на необразовани и неграмотни лица, за съжаление повечето са млади хора. Над 60% от хората са без всякакво образование, ако говорим за ромския контингент. Невъзможно е те да се приспособят заради ранното напускане на училище", посочи още Димитър Бранков. /БГНЕС