74% от европейските граждани оценяват корупцията като основен проблем, има страни, в които едва 16% от хората отговарят утвърдително на този въпрос, докато в Гърция процентът е над 90, съобщи програмният директор на Асоциация Transparency International Ваня Кашукеева-Нушева в основния си доклад по време на дискусия, инициирана от организацията на тема "Пари, политика , власт: корупционни рискове в България и Европа", предаде репортер на БГНЕС.

Форумът бе открит от изпълнителния директор на Асоциация Transparency International Калин Славов. Подтемите на дебата са свързани с противодействието на корупцията в България и държавите-членки на ЕС, с дефицитите в изборния процес и финансирането на политическата дейност у нас, с лобистката дейност в страната и др.

В Южна Европа се наблюдава много силния ефект на финансовата криза- неразвита публична администрация, политически партии, които не разполагат с доверието на обществото, нарастване на общественото недоволство от неефективното управление и др., каза Нушева. Според нея близките връзки между бизнеса и правителствата представляват риск в Европа.

Поданическият манталитет у нас приема държавата като заплаха, заяви в изложението си политологът Антони Гълъбов. Според него отговорността за случващото се по отношение на корупцията е на политиците обаче, а не на гражданите. Ясна е тенденцията на оскъпяване на политическите кампании, от които сумата, инвестирана в медиите е най-голяма, посочи той. В българската политика влизат мръсни пари, които влияят на поведението и на избирателите, заявих преди 7 г., отбеляза Гълъбов. И напомни, че около 16% от българските граждани са готови да продадат гласа си. Имаме клиент на политическата закрила, който е готов да плаща за това. Властта у нас се консумира. Публичността не е достатъчна, трябва и отчетност на предизборните кампании, с достъп до счетоводните документи, каза той.

Държавата трябва да приеме ясни регламенти за обществените, поръчки, за социалните разходи и за онези плащания, които облагодетелстват една група от обществото за сметка на друга, заяви в изложението си политологът Огнян Минчев, чиято тема е лобистката дейност в България. Законът за лобизма е необходимост, категоричен бе той. И даде за пример фармацевтичната олигархия, както и последния случай с непрозрачно харчени пари във Фонда за научни изследвания. Дискусията продължава. /БГНЕС