"Подсъдимият Цветан Цветанов не е осъществил от обективна страна престъплението клевета срещу съдията и председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, защото той е изразил лично мнение."

"Съдът намира, че в тях (в интервютата на Цветанов - бел. ред.) не се съдържа твърдение, че частната тъжителка "покровителства организираната престъпност", или че е "член на същата", или каквото и да е излагане на конкретни, но и НЕВЕРНИ факти, които да могат да бъдат квалифицирани като изрично разгласяване на НЕИСТИНСКО позорно обстоятелство. Коментарите на подсъдимия, направени на 24.01.2012г. в сутрешния блок на бТВ, обсъдени в светлината на предходното интервю от 23.01.2012 г., са изразяване на негативна оценка, отправяне на остра критика..." (Курсивът е в оригинала.)

Така звучат мотивите на съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския районен съд към оправдателната присъда на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по делото за клевета, което Мирослава Тодорова заведе през февруари тази година. Изразяването на мнения и оценки не е клевета - това става ясно от мотивите на съда.

Мотивите бяха публикувани в четвъртък - почти два месеца след произнасянето на оправдателното решение на съда, и седмица преди избора на главен прокурор, за какъвто е номиниран и шефът на съдия Роглекова - председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров. В първото си интервю по БиТиВи след номинацията, попитан за това дело, Цацаров каза, че самият той очаквал с интерес да види мотивите.

Два акцента се открояват в мотивите на съдия Роглекова: "Първият е, че "граматическият и смислов анализ" на думите на Цветанов показвал, че никъде в прав текст той не е казал, че Тодорова покровителства организираната престъпност и мафията. Той само казва "Абсолютно, абсолютно", когато водещата му задава въпроса: "Вие я обвинихте, че покровителства едва ли не организираната престъпност и мафията?" И добавя: "Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които всъщност са в услуга не на обществото, не на тези, които плащаме данъците си, за да издържаме съдебната система, а всъщност те подкрепят точно организираната престъпност".

Така - според мотивите на съдията - стотиците хиляди зрители, читатели и журналисти, които сме изгледали и прочели интервютата от 23 и 24 януари, сме разбрали погрешно думите на министъра, защото не сме знаели как да ги анализираме граматически и смислово. От смисловия анализ се разбира, че изреченото от Цветанов не е твърдение, а мнение, оценка, на която той има право, ползвайки се от свободата на изразяване. Определяйки казаното като мнение, съдът сякаш се е освободил от необходимостта да се произнесе дали казаното е вярно, но все пак заявява: "В интервютата няма каквото и да е излагане на конкретни, но и неверни факти, които да могат да бъдат квалифицирани като изрично разгласяване на неистинско позорно обстоятелство".

Във втория акцент от мотивите съдията се позовава на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, която защитава свободата на словото. Приведени са примери от българската съдебна практика и пет случая от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), в които свободата на изразяване е изведена приоритетно пред личната и служебната неприкосновеност. С тези примери съдия Роглекова обосновава правото на Цветанов да говори онова, което е говорил в интервютата си за съдия Тодорова.

Всичките пет случая обаче от практиката на ЕСПЧ се отнасят до журналисти, които са спечелили дела в Страсбург срещу органи на власт в своите страни. А Цветан Цветанов е министър, и то на вътрешните работи, тоест той самият е именно орган на власт и неговото право на изразяване не се защитава от евроконвенцията в смисъла на съдия Роглекова.

Освен това в мотивите е цитиран чл. 10 от ЕК, но е премълчана алинея 2, която посочва, че свободата на словото може да бъде ограничена само от съображения, свързани с националната сигурност и с авторитета на правосъдието. Високата норма на защита, която Евроконвенцията поставя за правосъдието, наред с националната сигурност, е натоварена със здрав смисъл: ако се удря пропагандно правосъдието, респективно съдията, и то от представител на изпълнителната власт, правен нихилизъм овладява обществото и то се лумпенизира.

В случая министърът на вътрешните работи, който и да е той, не се вмества в примерите на съдия Роглекова. Министърът - тоест изпълнителната власт, може само институционално да подобрява, променя (или обратното) съдебната система; ако смята, че тя работи лошо, властта може да напише такива закони, които да я променят. Или ако министърът има данни, че един съдия покровителства организираната престъпност, да сезира прокуратурата и да започне разследване, вместо да "изразява мнения", ползвайки се от свободата на словото, гарантирана на всеки гражданин и на журналистите. В крайна сметка това - този вид употреба на свободата на словото от властника, който и да е той, ако не е клевета, както смята съдия Роглекова, във всеки случай е елементарна пропаганда. В пълен разрез с член 10 на Европейската конвенция... На която се позовава съдия Екатерина Роглекова...

Делото Тодорова срещу Цветанов е уникално с това, че няма прецедент в европейските страни, тъй като никъде другаде вътрешен министър не си е позволявал да напада в медиите съдия с твърдения (мнения - по мотивите на съдията) за връзки с организираната престъпност, вместо да го разследва, ако има данни срещу него, както предвижда законът. Делото трябваше да се води в Софийския районен съд, но съдиите си направиха отвод, тъй като към оня момент Тодорова е съдия във второинстанционния за СРС Софийски градски съд. Тогава Върховният касационен съд (ВКС) изпрати делото в Пловдив.

Защо точно в Пловдив, след като председателят на Пловдивския окръжен съд Цацаров към оня момент вече се споменаваше публично като фаворит на Цветанов за поста главен прокурор и беше ясно, че вкарването на процеса в подопечните му съдилища ще превърне делото в "особен залог"? Този въпрос си остана най-голямата, почти провокативна загадка, която не се коментира публично.

Срещат се и мнения, според които очакванията са били, че разглеждането на делото в Пловдив е щяло да донесе полза, защото е щяло да покаже най-безспорно дали има подчиненост на съда на политическата власт и да стане лакмус за независимостта на съдебната власт изобщо. Адвокат Даниела Доковска, представляваща Мирослава Тодорова, каза след произнасянето на решението, че то ще бъде обжалвано пред Пловдивския окръжен съд. /Дневник.бг