Моделът на прокуратурата предвижда тя да е единна и централизирана система. Екипът, с който работих възприе идеята, че този модел както бидейки спазван, може да се получи и така, че в него да бъде привнесен елемент на децентрализация.

Това каза по време на изслушването си във ВСС Галина Тонева, кандидат за главен прокурор, заместник-главен прокурор при ВКП.

Това е идея, която аз споделям. Смятам, че елементите на децентрализация ще доведат до демократизиране на прокуратурата и до повишаване инициативността на всеки прокурор и до повишаване на тяхната професионална отговорност. Първи стъпки бяха направени от екипа на Борис Велчев. Основополагащият акт на промяната, която предприехме е заповедта на главния прокурор от февруари, с която беше въведена реформата на ВКП. Идеята за тази реформа се основава на виждането, че е необходима по-ясна и конкретна специализация в работата на прокурорите и подобряване на методическата дейност на върховните прокуратури. От отделите в прокуратурите бяха запазени този отдел за противодействие на организираната престъпност, отделът за противодействие на корупцията, създаден бе нов отдел за защита на конституционните права на гражданите, заяви Тонева. Тя каза и че в последните две години са били приети и основополагащи вътрешноведомствени правила, подписани от бившия главен прокурор.

Тонева посочи, че прокуратурата трябва в сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт да предприемат промени, така че тенденциите във вътрешноведомствените актове да бъдат уредени на законодателствено ниво.

"Ще искам ако бъда избрана за главен прокурор да се използват явните и анонимните анкети на сайта на прокуратурата, което да даде възможност на всеки прокурор да даде идеи за промяна в институцията. Предлагам всеки кандидат за административен ръководител преди да бъде изслушан от ВСС, да се изслушва от органа на прокуратурата, в който той кандидатства. Идеята е всеки прокурор да даде предложение от концептуален характер и да се включат в процесите на този кандидат за административен ръководител.

Избраните вече административни ръководители да качват своите концепции в сайта на съответната прокуратура, която ръководят, за да може те да бъдат контролирани от общото събрание на органите, които ръководят", каза Тонева.

Тя предлага да се въведе политика на отворени врати, не само при главния прокурор, но и при всеки един от административните ръководители на прокуратурите.

"По този начин, ако някой прокурор бъде подложен на натиск, ще може да бъде изслушан от своите началници и да разбере, че някой се интересува от проблемите му. Категорично твърдя, че главният прокурор няма безгранична власт. За ролята на главния прокурор в децентрализираща се прокуратура, трябва да се върви към плавен преход от правомощията му, свързани с всеобхватен контрол, към правомощия за установяване провеждане на политики за развитие на институцията", добави Тонева.

Според нея новите политики, които трябва да са задължителни за главния прокурор – това са преодоляване последиците от конвенционалната престъпност, утвърждаване на екипността в работата на прокуратурата и "не само за конкретни дела, но и в управлението на институцията на всички нейни нива". Тонева изброи и реформиране на системата за атестация в рамките на допустимото от закона, засилване ролята на прокуратурата и повишаване на ефективността, популяризиране на прокурорската професия с тясно сътрудничество на юридическите факултети на ВУЗ-овете и общуването с медиите на ново професионално ниво. "Това са повечето политики, които смятам, да изпълнявам ако получа доверие", подчерта Тонева.

Тя допълни и че проблемът с натовареността е огромен. "Трябва да има система от политики, които да доведат до разтоварване на системата в сътрудничество със законодателната власт, да се преминава към опростени наказателни производства. Това ще доведе до бързо санкциониране на лицата, ще доведе до бързо възмездяване на пострадалите, както и освобождаване капацитета на системата. Ще работя за утвърждаване на диференцираните процедури. Ще се търси балансираното спазване на правата на всички страни в процеса. В прокуратурата вече има подготвени проекти за работата на прокуратурите с различни групи пострадали лица.

Сериозни мерки ще взема в посока разтоварване на прокуратурите от бюрократичните ангажименти, справки, доклади, писма. Ще настоявам за спазване на правилата, за засилена методическа помощ и надзор", подчерта Тонева. Тя добави и че ще работи в тясно взаимодействие с ВСС за изработване на времеви стандарти и критерии за натовареността и за отчитане на количествени и качествени показатели.

"В правомощията на главния прокурор съществуват конкретни организационни мерки, които той може да вземе – това е пренасочване на свободни щатни бройки от териториалните прокуратури към тези, които са по-натоварени. Това ще става по методика, изработена от ВСС. Ще бъде извършена оценка на числеността на военноокръжните прокуратури и тяхната натовареност, с идеята свободните бройки да се насочат към другите териториални прокуратури чрез решение на ВСС. Ще взема мерки за окомплектоване на специализираните прокуратури, структуриране на звена извън седалището на спецпрокуратурите и това ще улесни бързината и ефективността на разследването", обясни Тонева.

Тя каза и че проблем пряко свързан с натовареността, е качеството на прокурорската работа. "Смятам да предприема освен посочените мерки и засилване на екипната работа между прокурори и разследващи органи по конкретни дела, да се стимулира обучението на прокурорите, да се продължи по-нататъшна специализация в необходимите направления", добави Галина Тонева. Според нея, сериозен проблем е сръчността на разследването.

"Задължението ни е да можем да постигнем резултат по сключване на разумните срокове за разследване по международните стандарти. Мерките са изискване от наблюдаващия прокурор с разследващия орган да изготвят планове по разследванията. Второ, повишаване изискванията към исканията за продължаване срока на разследването, защото към настоящия момент изглежда като че ли приключването на едно разследване в срок е изключение, а правилото е продължаване на разследването извън срока", посочи Тонева.

Тя заяви и че ще изисква упражняването на стриктен контрол от страна на административните ръководители за решаването на преписки и дела. "Ще изисквам от тях и вземането на управленски решения за преодоляване на причините, които водят до неприключване на делата в срок. Да има и пълноценно използване на действащите регистри за лица с повече от две висящи дела и др. Особено внимание ще бъде обърнато на включване на следствието в работата на прокуратурата по тежките дела. Сериозно внимание обръщам и на въпроса с безконечните предварителни проверки, тук трябва успешно да се финализира процедурата по влизане в сила инструкцията за предварителните проверки", каза Тонева.

Личното ми качество е моето знание за състоянието на прокуратурата, знанието ми за проблемите от опита ми и като съдия. Важно значение за мен има обстоятелството, че съм пряко ангажирана с последните мерки, предприети в прокуратурата – изработването на философията за структурна реформа в цялата прокуратура, специализацията във ВКП, въвеждането на екипния принцип, утвърждаване на международния авторитет на прокуратурата. Оценявам високо създадените мои лични трайно утвърдени контакти със специализираните органи за борба с организираната престъпност на европейско и световно ниво", подчерта Тонева.

За общите доходи на семейството на Тонева за това, че са годишно около 59 000 лева, тя каза, че за миналата година доходите на нея и на съпруга й са над 80 000 лв., като 60 000 лв. са само нейните доходи. За това допустима ли е семейственост в съдебната система, Тонева каза, че както законодателството на България, така и етичните правила, залегнали в кодекса на магистрата, категорично гарантират недопустимост на повлияване на съдебни решения от факта, че съпруг или друг роднина работят в същата система.

"Не възприемам тоталната дискриминация на всички юристи, които са в семейни връзки с вече започнал кариерата си в съдебната система магистрат. Това е пряка дискриминация, защото означава, че нито нашите деца или родители биха могли да упражняват професията си, ако някой от нас е имал щастието да стане магистрат", поясни Тонева.

"Залагам на повишаването на квалификацията на всички прокурори и служители, задълбочаване на тяхната специализация. И чрез преодоляване на бавното правосъдие, на натовареността и чрез повишаването нивото на квалификация да се стигне до много по-високо качество на правосъдието, което дължим на българските граждани", каза Тонева.

За това, че прокуратурата е осъдена от ЕСПЧ да заплаща обезщетения по водени дела, Тонева посочи, че обезщетенията са в рамките на около 4.9 млн. лева. "Не нося отговорност за всички ресори и сектори на прокуратурата. Тази сума е натрупана не от дела, решени само през тази година. Това са неизплащани дължими обезщетения и от предходни години, върху които са натрупани голям процент лихви, които дължи прокуратурата. Ако бъда избрана за главен прокурор, една от първите ми стъпки ще бъде да направя пълна бюджетна ревизия на прокуратурата. Смятам да предприема и сериозни мерки за делата, които са довели до осъждането на прокуратурата за проблеми, които тя е породила. Не всички обезщетения, които се присъждат на прокуратурата се дължат само и единствено на нейни неправомерни действия. Там, където има виновно поведение на прокурори, допринесли до такъв резултат, след анализ ще могат да бъдат предприети и конкретни мерки, най-вероятно дисциплинарни", подчерта още Тонева.

За делото САПАРД Тонева каза, че свободата на прокурора да действа по вътрешно убеждение спира до там, където му позволява законът. "Законът му го позволява да действа по вътрешно убеждение като се мотивира единствено и само върху закона, това е границата", каза Тонева. Тя заяви, че делата "САПАРД" не са наблюдавани от отдел 8 в прокуратурата, чиито ръководител е Тонева. "Това е причина, която е назад във времето, защото това дело е образувано през 2006 г. и тогава то е било под надзора на отдел "Противодействие на корупцията", чиито ръководител тогава е бил Бойко Найденов. Обстоятелството, че не отдел 8 наблюдава това дело, е отразено в указанията за специалния надзор. Делата, поети вече на специален надзор от особен обществен интерес продължават да се наблюдават от тези прокурори, които са го правили до момента", поясни Тонева. /БГНЕС