Аз го разглеждам от две посоки от два различни ъгъла. Първо самият факт на този лют гаф е поредното доказателство за нещо, за което и аз съм писал на своя сайт - удивително некомпетентния екип, който си е събрал президентът, каза в интервю за БГНЕС проф. Николай Слатински, експерт по национална сигурност.

И въобще кадровият подбор на хората в ГЕРБ е основно ловки играчи, умеещи да се наредят, хубаво да се наместят в екипа на ракетата носител - ГЕРБ. С ниските си критерии за подбор на хора ГЕРБ ги превърна в опасен симптом на българското общество. Аз сега идвам от лекции и като виждам какви талантливи млади деца има в България се чудя как е възможно ГЕРБ като че ли нарочно търси професионално несъстоятелни хора, за да ги поставя на ключови позиции. В този смисъл казано по накратко - такива гафове на президента не трябва да се обсъждат защо са се случили, а защо толкова малко са се случили. Той просто ходи по едно минно поле от възможни гафове на много слабия екип, който е събрал, категоричен е Николай Слатински.

Дори и екипът му да беше супер професионален това не е гаранция за стойностния президент. Това е втората посока. Аз бях в един много силен екип, особено в първия мандат на президента Първанов, но когато президентът не е визионер, не е лидер, не е държавник, екипът не може да му помогне. Но екипът, ако е слаб може да опозори всеки един президент, както това направи екипът на президента Плевнелиев и всъщност уби сравнително доброто впечатление, което можеше да направи самото слово. То беше една степен, една идея по - човечно и по-задушевно от всичките тези 10 банални, скучни и прочетени с досаден глас обръщения на президента Първанов. Трети въпрос е докога ще се продължава тази соцтрадиция да цъфват, както аз се шегувам - като цвете шарено на момино пенджере точно в 12 без 5 държавните глави в най - сантименталния, в най - интимния миг, когато семействата си наливат чаши и си пожелават успешна Нова година - да ми стоят тези фигури несъстоятелно на някакви политици и да вещаят на последна дата, е гражданската позиция на Слатински.

Но това е едната гледна точка, другата гледна точка за мен е по - важна. Миналата година президентът Плевнелиев допусна един огромен гаф, подписвайки указа незабавно, веднага, подчинявайки се унизително на изпълнителната власт, за главния прокурор. Това е с избора на главен прокурор и като процедура и като личност е доста сериозен симптом за заболяване на гражданското общество, на демокрацията. Демокрацията беше доста насинена през този избор и обществото не реагира, то проспа този момент, т.е. обществото няма ясни приоритети. То е готово да разкъса президента за една нищожна глупост, а не реагира на големите глупости, които понякога политиците правят. Значи това е общество с доста притъпени реакции и ако то беше изразходвало поне една стотна от енергията, която използва, за да обсъжда Скалистите планини да устои своите интереси по отношение на безумния избор на главен прокурор и като начин и като персона, може би България щеше да бъде малко по - здрава и по-демократична, отколкото е сега, убеден е Николай Слатински, който е един от създателите на демократичната опозиция и гражданското общество през 1989 година.

Вече 20 години българска демокрация протича като един негласен договор на политическия елит да не дава шанс на интелектуалното мислене, на стратегическото планиране, на стойностните идеи за България. България просто върви през Прехода полусляпа и полузамаяна, като леко дрогирана, казва той и като преподавател във Военната академия "Г. С. Раковски". Няма една идея ясна - кое ни обединява като българи, към какво се стремим. Такива идеи като членството в НАТО - те бяха издигнати уж във фаланг на цивилизационен избор, а просто станаха средства, даже някои от тях неработещи достатъчно ефективно - за да бъде по-добре на обществото и по - сигурно на хората. Така че това една дълга традиция - да се подценява мислещият човек, да се подценява можещият, да се подценява знаещият и талантливият, е тъжният извод на проф. Слатински.

Това, което се случи през последните три години беше въобще премахването на изискване - нещо човек да разбира от това, което прави на своя политически пост. Другите партии, общо взето , се стараеха да вземат своя човек, но той да е от съответната област, т.е. ако трябва хирург да вземат собствен партиен член - хирург - да умее, да разбира от операции. Докато тази партия сега, която е на власт - тя не се интересува дали човекът е касапин, дали е хирург - той е наш човек и тя го поставя на ключови постове. Вземете една несъстоятелна девойка, която никога не е управлявала никакви сложни процеси и изведнъж скача, без да се колебае с душевната простота на парвенюто да управлява здравната система на България. Най - болното място на България - мястото, през което изтича енергия, изтича здраве. Мястото, което генерира човешка скръб... И тази девойка, без да се съмнява изобщо решава да поеме тази област, когато мениджмънт на здравеопазването се учи, за това се пишат докторски, за това правят научни специализации и едва тогава човек, прекръствайки се 10 пъти се наема в една нормална държава да управлява тези процеси, а ето това "невинно" създание спокойно взима да управлява тази сложна система, казва Слатински с болка и страст за родното здравеопазване.

Ето тази пълна липса на подготвеност за съответни постове - феномена "Калинка" - доведе до там, че българските младежи, на които и аз преподавам в наши университети са крайно разтревожени и те се питат: Защо ние взимаме дипломи и лицензи, сертификат, когато на българската власт знаещият, можещият, трудолюбивият, талантливият човек изобщо не й е нужен. На нея й е нужен някакъв с милиционерски - номенклатурен произход, някой, който му е или дебел вратът или е с тънки мозъчни гънки и нищо повече от това, разтревожен е за младите и като преподавател той.

Това се превръща заплаха въобще за генофонда на българското общество, защото, за разлика от другите, които сме на по - напреднала възраст или по - малко могат, и по - малко знаят - талантливите, знаещите, можещите и трудолюбивите и ден няма да стоят тук, за да ги управляват милиционери с манталитет на овчарски кучета, т.е. хора, които да поддържат обществото в един лек страх от репресия. Това не може да бъде демокрация, това са два скачени съда - некомпетентността и репресията - те вървят ръка за ръка, коментира действителността ни и като учен Николай Слатински.

Аз още в началото, тъй като съм социално активен по душа, още в началото, когато видях първите вълни ГЕРБ-ери написах на своя сайт тревожни материали за безконтролната некомпетентност, която чрез ГЕРБ навлиза във всички нива на управлението. Това беше тревожен като апел най - напред към Борисов и Цветанов да озаптят своето лумпени. В началото на демокрацията Дамян Бегунов написа един памфлет всички партии да си вържат лумпените. Е най-сетне се намери една партия, която ги развърза. Говоря го с ясното съзнание, че ГЕРБ може да управлява и следващ мандат, т.е. не вадя нож на умряло куче, а се тревожа за българската демокрация. Единственият реален ресурс, с който ГЕРБ разполага в момента е радикално да промени кадровата си политика и да се обърне към все още останалите знаещи и можещи в България, всичко друго е вече един елит, който беше плътно узаконяван във власт, чрез медийна репресия и откровена пропаганда и агитация, но от това на България няма да й стане по - добре, опитва се с призив Николай Слатински нещо да промени, без вътрешно да е убеден, че това е възможно. /БГНЕС