България е един от моторите газопроводът "Набуко" да се случи. Готови сме с всички документи и можем веднага да започнем строителството му в средата на лятото.

Това заяви премиерът Бойко Борисов на срещата на енергийните министри от транзитните държави, която се провежда в София, предаде репортер на БГНЕС. Според министър-председателя газопроводът "Набуко" е единствената алтернатива и възможност за газови доставки от Азербайджан. "Набуко" ще доведе до диверсификация и падане на монополите, заяви Борисов. Той покани всички желаещи да се присъединят да инвестират в този проект, но едновременно с това той припомни, че е загубено много ценно време за неговата реализация.

"В Европа думичката "напредък" се използва много, но на практика не се случва нищо. Дълги години харчихме пари за срещи и администриране на проекта, в това време някои големи компании се разколебаха и се отказаха от него", заяви премиерът, намеквайки на излизането на германския енергиен гигант "Ер Ве Е".

В завършек Борисов обеща, че в края на юни месец ще започнем изграждането на проекта. За да се случи това консорциумът "Шах-Дениз 2", който разработва находището за газ в Каспийско море, трябва да вземе окончателно решение за избор на маршрут, по който да бъде транспортиран добивания от него газ. Това се очаква да стане през юни месец.

В края на миналата година стана ясно, че международната проектна компания Nabucco International е предложила на консорциума "Шах Дениз 2" да придобие 50% от проекта "Набуко". Останалите 50% ще се разпределят между сегашните акционери. За целта всеки от тях трябва да продаде част от своя дял на консорциума "Шах-Дениз 2" до достигане на въпросните 50%. Една от компании в Nabucco International е и Българският енергиен холдинг /БЕХ/, която притежава в него дял от 16,67%. Останалите са австрийската OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз" и турската "Боташ". Доскоро в консорциума участваше и германският енергиен гигант Ер Ве Е, който в края на миналата година взе решение да се оттегли от проекта. Предвижда се германците да продадат дела си в него на австрийците.

В консорциума "Шах-Дениз 2" 51% се държат от британската "Бритиш петролиъм" и норвежката "Статойл" (по 25,5%). По 10% имат азерската СОКАР /ГНКАР/, руско-италианската LUKAgip /в нея участва "Лукойл"/, френската "Тоатал" и иранската NIOC. 9 на сто има турската петролна компания TPAO.

Трънливият път на "Набуко"

Сагата "Набуко" беше замислена още в началото на новото хилядолетие /2002/ като газопровод за доставянето на алтернативно на руското "синьо гориво". Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, но поради политически и икономически съображения тази възможност беше отхвърлена. Това постави "Набуко" пред сериозното изпитание свързано с намирането на суровинна база, с която да бъде запълнен.

Много често абсолютно неправилно "Набуко" беше обявяван за конкурент на "Южен поток". Проблемът е в това, че преди да достигне до конкуренцията с руския газопровод "Набуко" трябваше да преодолее конкуренцията с останалите тръбопроводни проекти, които се предвиждаше да бъдат изградени от Каспийския регион за Западна Европа. На първо място това е вече действащият отчасти интерконектор Турция-Гърция-Италия, който беше основният конкурент на "Набуко" до 2009.

"Звездният" миг на "Набуко" настъпи през 2009, която започна с руско-украинския газов конфликт, който постави под съмнение надеждността на Москва като доставчик и на Киев като транзитьор на руския природен газ. Именно през същата година се появиха възможността в средносрочна перспектива за доставка на иракски газ, защото "синьото гориво" от Азербайджан беше недостатъчно, за да превърне "Набуко" в икономически изгоден проект.

Ситуацията започна коренно да се променя още в началото на 2011, когато компанията-оператор на находището "Шах-Дениз" /основната суровинна база за "Набуко" с възможност за доставка на около 16 милиарда куб.м., но едва след стартирането на многократно отлаганата втора част/ "Бритиш петролиъм" предложи свой алтернативен и по-евтин вариант, вместо "Набуко".

В същото време цената на дългия около 4000 км газопровод с първоначален капацитет от 30-31 милиарда куб.м. нарасна почти три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара много от участниците в него да се замислят, дали да го реализират.

На връх Коледа 2011 Азербайджан и Турция най-накрая след дълги години успяха да постигнат газово съглашение. Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м. азерски газ за европейските пазари от 2017 г. Цената на Трансанадолския газопровод е 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 дойде и съобщението от енергийното министерство, че Анкара вече не подкрепя напълно "Набуко". През януари 2012 заден ход по проекта започна да дава германският гигант Ер Ве Е. Президентът на компанията доктор Юрген Гросман заяви, че смята тръбата за доста скъпа.

"Важното е каспийският газ да пристигне в Европа в такъв обем и там, където ни е необходим", каза тогава той, отбелязвайки, че Ер Ве Е ще се радва да получи гориво и по други канали. "Дали този газопровод ще се нарича "Набуко" или "Турандот", за нас не е важно", посочи той. "Напротив, ще се радваме на всички варианти, които не изискват от нас сериозни финансови инвестиции", категоричен бе Гросман. Малко по-късно и друг участник унгарската МОЛ също изрази скептицизъм. Така се стигна до преразглеждането на първоначалния вариант на "Набуко".

В опит да съживи тъпчещия на едно място проект неговите акционери предложиха да се изгради по-къса и по-евтина тръба, наречена "Набуко-Запад", по която да се транспортира между 10 и 23 милиарда куб/м газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вариант поне засега е подкрепян от консорциум, включващ австрийската компания OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз", българската "Булгаргаз" и турската "Боташ".

Позицията на България

България винаги е подкрепяла газопровода "Набуко". Тази позиция е била заявявана на всички енергийни форуми, както и по време на двустранните преговори със страните достачвчици /Азербайджан/ и транзитьори /Турция/. На 5 декември миналата година Росен Плевнелиев обяви ред чуждестранните журналисти, акредитирани в страната, че газопроводът "Набуко" е "тотален приоритет" за България. Неговото изказване беше направено на фона на току-що оповестеното желание от германския енергиен гигант Ер Ве Е да напусне проекта.

През същата 2012 министър-председателят Бойко Борисов обяви, че страната ни настоява първа копка на "Набуко" да бъде направена на 10 януари, т.е. днес. Става въпрос за искането ни да започне изграждането на българо-турската газова връзка като част от "Набуко", както и да ползваме за целта част от предоставените от Европейската комисия 200 млн. евро за развитие на газопровода. /БГНЕС