Съдбата на АЕЦ "Белене" е ключов въпрос за българската атомна енергетика, се казва в обширен анализ на агенция ИТАР-ТАСС от София.

2012 се оказа решаваща за руския енергиен портфейл в България, в който останаха два проекта: газопроводът "Южен поток" и АЕЦ "Белене". 2011 разруши "големия шлем" - трите големи енергийни проекта с руско участие в България, кръстени така от бившия президент на страната Георги Първанов /2002-2012/, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Българското правителство се отказа от реализирането на един от трите проекта - петролопровода Бургас-Александруполис, мотивирайки своето решение с неизгодните условия и финансови параметри, заложени в договора. Българските власти, начело с партията ГЕРБ, трябваше да решат съдбата на споменатите по-горе вече два проекта.

Първи по ред се оказа проекта АЕЦ "Белене". Споразумението между "Атомстройекспорт" и НЕК за строителството на атомната централа изтичаше на 31 март 2012, затова българската страна имаше три варианта за действие: да подпише окончателното инвестиционно решение; да удължи срока на преговорите или въобще да се откаже от строителството на атомната централа. Правителството на България прекрати проекта, обяснявайки своите действия с неговата висока цена и отсъствието на стратегически инвеститор, припомня ИТАР-ТАСС.

Другият перспективен проект, газопроводът "Южен поток", все пак беше подписан от България на 15 ноември, като страната се съобрази с решенията на европейските партньори. Предвижда се строителство на газова магистрала на територията на България с дължина 538 км. Именно благодарение на "Южен поток" руският газ ще се доставя директно за страните от Южна и Централна Европа, като се заобикаля Украйна. Така от "големия шлем" остана само "Южен поток", строителството на който стартира на 7 декември между двата руски курортни града Анапа и Геленджик.

Впрочем отказът на България от строителството на нова атомна станция далеч не е окончателен, защото решението на правителството да се откаже от "Белене", както се и очакваше предизвика остра критика. Освен растящите цени на електроенергия, недоволството на обществото беше също така подгрято от увеличения до 1 милиард евро руски иск на "Атомстройекспорт" към НЕК за отказа от строителството на атомната станция.

Президентът на "Росатом" Сергей Кириенко отбеляза следният факт, че "при общ обем на портфейла с поръчки от 20 енергоблока за АЕЦ, с който днес разполага "Росатом", отказът от една станция е несъществена загуба". Той изрази съжаление за напразно загубеното време и сили. Българските специалисти в ядрената област наричаха "Белене" важен за Русия, но стратегически за България. Мнозинството експерти в сферата на енергетиката след приемането на това решение си зададоха въпроса: каква ще бъде по-нататъшната енергийна стратегия на България?.

Веднага след излизането от проекта "Белене" българският премиер Бойко Борисов озвучи плановете за развитието на ядрената енергетика. Планира се да се построи 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" с реактора, произведен за АЕЦ "Белене", а в перспектива да се изгради и 8 блок. На АЕЦ "Козлодуй" в момента от шест блока функционират само 5-ти и 6-ти, лицензът на първия изтича през ноември 2017, втория – през октомври 2019, след вероятното им спиране България може да се превърне от износител на електроенергия в нейния вносител.

БГНЕС