Годишен доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" вижда възможни загуби в качеството на съдържанието на българските печатни медии, предаде репортер на БГНЕС.

Многообразието в българската медийна среда трябва да бъде по-добре защитено, смятат от двете фондации. Експерти констатираха намаляващо доверие към традиционните медии. Една от причините са нарастващите тенденции на концентрация, които в дългосрочен план водят до регрес на плурализма и на нивото на журналистика. В същото време се забелязва, че Интернет може да запълни някои пропуски в отразяването.

Според експертите вестниците, телевизията и радиото все по-трудно успяват да привлекат вниманието на българите. Забелязва се тенденция към уеднаквяване на отразяването, което отблъсква публиката, смятат експертите. Процесът засяга най-вече всекидневниците. Причината за това, според експертите, е трудната икономическа ситуация, в която се намират печатните медии и която води до покачваща се концентрация.

"България гарантира свобода и плурализъм в печата, но в медийната среда на практика няма оптимални условия за тях. Затова онлайн медиите стават все по-важни", заяви Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

Медийният експерт доц. Орлин Спасов бе категоричен, че най-важните критики са за политическите зависимости в българските медии - обаждания по телефона от политици до главни редактори, налагане на теми табу. Регионалните медии често са под силната зависимост на местната власт, отбеляза той. Корупция се осъществява под формата на бартер, подчерта експертът. Той добави, че са ограничени възможности за провеждане на дебат в медиите.

Спасов подчерта още тенденцията за концентрация на медийната собственост в България. Когато имаме малко собственици, се създават предпоставки за олигопол, заяви експертът. В България е налице и ограничен плурализъм на собствеността на медиите, не само на тяхното съдържание, добави той.

Спасов подчерта, че се наблюдават две тенденции в българските медии. Първата е увеличаването на външния натиск за подобряването на медийната среда. В България обикновено се разчита най-вече на външна инициатива, заяви той и припомни посещението на еврокомисар Нели Крус, която се обърна със специално писмо към премиера.

Втората тенденция, според експертите, е, че гражданското общество за първи път се превърна в най-силния фактор, който оказва натиск за промяна. Спасов припомни многобройните протести, организирани в социалната мрежа, които доведоха до преосмисляне на ролята на традиционните медии.

Спасов подчерта, че почти от 2 години говорим за медийни войни. "Истинският сблъсък през 2012 г. се проведе между старите и новите медии. Това е централното събитие на 2012 г., което промени значително състоянието на медийната среда. Публиката се разпадна на две ясно обособяващи се групи – едната се информира в традиционните медии, а другата – в Интернет", каза Спасов. 68% от българите ползват Интернет. Около 2 300 000 души в България са във Фейсбук. Всичко това е и предпоставка за намаляващо доверие в традиционните медии, особено сред по-младите, заяви експертът. Забелязва се и тенденция към уеднаквяване в отразяването в традиционните медии, посочи той. Много ясно видяхме, че блоговете и социалните мрежи могат да окажат много голямо влияние, добави Спасов.

От фондацията са изследвали отношението на 7 национални всекидневника към партии, политически лица и събития. Разгледани са 58 440 материала. С присъствието си в наблюдаваните медии премиерът Бойко Борисов остава безспорен лидер – 8 031 споменавания. Вторият в класирането е Цветан Цветанов – 3 313 информационни единици. През 2011 г. присъствието на премиера бележеше спад, спрямо 2010 г. Наблюдава се засилване на неговото присъствие в медиите, най-високи от идването му на власт.

Налице са видими размествания – Сергей Станишев вече е на 3 място, при 6 място през 2011 г. 2 566 са информационните единици за Станишев през 2012 г. Въпреки възхода си, той не успява да задмине Цветан Цветанов. Плевнелиев с 2 412 споменавания през 2012 г. е четвърти. Въпреки позицията, той е 3,3 пъти по-малко споменаван от премиера.

Симеон Дянков е петият по видимост. Силно медийно присъствие запазва Иван Костов – 949 информационни единици, което според експертите е знак за устойчивост и умелост за оставане в центъра на внимание на медиите. Меглена Кунева и Йорданка Фандъкова и Десислава Атанасова – съпоставими.

По отношение на изданията към политическите личности, изследването показва, че с изключение на в. "Сега" всички наблюдавани издания се движат към позитивно отношение към премиера. Най-отявлен е "Телеграф", "Труд" и "24 часа" са охладили отношението си към него, "Преса" гравитира, при "Дневник" отношението е различно, "Стандарт" също гравитира към позитивното отношение на "Телеграф".

Към Станишев – най-негативни са "Сега" и "Телеграф", "Дневник" продължава да има отрицателно отношение, но е смекчил критиките си. Все още Станишев не е получил позитивно отношение в нито една медия.

Росен Плевнелиев е най-позитивно отразяваната фигура. Той е и единственият харесван политик повече от Бойко Борисов. Единствено "Сега" има неутрално отношение към президента. Наблюдава се засилване на отрицателното отношение към Волен Сидеров. Годишният медиен рейтинг на Бойко Борисов за 2012 г. вече е +2,4. Борисов остава мотивът на положителното новинарство по отношение на властта, за сравнение, рейтингът на Цветанов и Дянков е -1,2. Плевнелиев с +5,7 – затвърждава позицията си на медиен фаворит. Станишев е с -2, макар да е налице подобряване на рейтинга му. По отношение на Ахмед Доган тенденцията е към влошено отразяване - 6,5.

Експертите са категорични, че радиото остава най-запазената медия. Ключово събитие е земетресението. В българските радиостанции има много музика и малко говор, констатират експертите. "Все още е необходим спокоен радио пристан. Словото на практика е почти изчезнало", отбелязват те. Наблюдава се засилено присъствие на евродепутатите. Лайфстайл изданията стават силен инструмент за политически пиар. Най-значимото събитие в социалните мрежи за 2012 г. е Gangnam style.

БГНЕС