Председателят на подкомисията за контрол на военното разузнаване, НРС и НСО Владимир Тошев от ГЕРБ каза, че ще поискат спешна среща с вицепремиера Цветан Цветанов за създалата се ситуация след промените в Закона за досиетата.

Той я определи като "доста сериозна", а от БСП казаха, че показва "най-лошите ни очаквания и най-песимистичните ни прогнози", предаде репортер на БГНЕС. В края на миналата година между първо и второ четене в Закона за досиетата бе прокарана промяна, с която отпада параграф 12 от тогава действащия закон, който не е позволявал разкриване на принадлежност за хората, които заемат длъжностите началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" или началник - отдел или началник - секция в Националната разузнавателна служба. БСП поискаха спешна среща с президента и се срещнаха с неговите съветници, въпреки това обаче държавният глава не наложи вето. Директорите на Служба "Военна информация" Веселин Иванов и Национална разузнавателна служба (НРС) Драгомир Димитров са поискали среща с подкомисията в НС. "Казаха ни неща, които наистина звучат доста сериозно, те са много отговорни хора. Направили са подробен анализ и като последствия за самите служби и за хора, които работят в тях и хора, които работят със службите в нас и в чужбина. Те са силно обезпокоени, защото и цитираха и цифри като хора, цитираха и пари и години, за да могат да преодолеят тези последствия", каза председателят на подкомисията Владимир Тошев. Той отказа да посочи колко точно хора ще засегне това. Все пак каза, че това е "нещо средно между 50 и 1000", каквито бяха предположенията съответно на ГЕРБ и БСП.

Червеният депутат Ангел Найденов, който е член на комисията подчерта, че от чутото на заседанието той прави извод, че информацията на директорите "потвърждава най- лошите ми очаквания и най-песимистичните прогнози във връзка с негативното въздействие на приетите промени в Закона за досиетата". Това са тежки последици, каза Найденов и отново посочи в какво се изразяват те.

"Това са тежки последици свързани с националните интереси на България от гледна точка на операции, които са в ход, включително съвместни операции с партньорски служби. Това са песимистични очаквания, свързани с възможни и външнополитически усложнения от гледна точка на негативно въздействие върху България. Това са песимистични очаквания, свързани с възможни рискове за живота на служители на двете служби и за бъдеща работа на тези служби", каза той.

Фактът, че президентът не наложи вето на промените, Найденов коментира така: Президентът пое изключително тежка отговорност тогава, когато не се вслуша в становищата, изразени включително и от ръководителите на двете служби, защото те не са крили своите опасения. Сега трябва да търсим решения, притиснати от изискванията на действащия закон, защото този закон е в сила и комисията по досиетата вероятно ще представи искане да поиска информация за лица, чиято принадлежност трябва да бъде обявена", посочи той.

За изход от ситуацията двамата директори на служби единодушно предложили, отмяна на чл. 3, ал.1 т. 16 на закона, каза Владимир Тошев. С което фактически се минимизират последствията от отпадането на параграф 12. "Тоест службите ще могат, базирайки се на последици, застрашаващи националната сигурност мотивирано да отказват представянето на такива имена", каза Тошев и посочи, че и той ще подкрепи това. Той ще задължи и сътрудниците на подкомисията с доклад и разчет на аудиозаписа от заседанието, който да предостави на председателя на НС с "евентуалните неблагоприятни последици за двете служби и евентуални промени в сега действащия Закон за досиетата".

За изход от ситуацията ще търси среща и с Цветан Цветанов, който е ресорен вицепремиер. "Веднага задействам моите сътрудници да започнат подготовка с документите и веднага ще поискам спешна среща с вицепремиера", категоричен бе той.

Директорът на НРС ген. Драгомир Димитров обясни, че са поставили въпроса какви ще бъдат следствията и какви ще бъдат рисковете ако се приложи в момента законът в този вид. "Мисля, че ще намерим разбиране и начин да ги защитим. С мотива "прекалено деликатна тема", той отказа повече коментар". Началникът на Военното разузнаване Веселин Иванов пък съвсем отказа да коментира пред медиите. "Оказва влияние, а какво точно ще преценим по- нататък", така дистанцирано той обясни влиянието, което ще окаже отпадането на параграфа.

Независимият депутат Димитър Чукарски, който е член на подкомисията подчерта, че отмяната на параграф 12 се явява един сериозен проблем за бъдещето на нашите разузнавателни служби. "Публикуването на един такъв списък е наистина един подарък за контраразузнавателните служби на държавите, в които ние работим. Точно поради това аз смятам, че трябва да бъде направено всичко и този текст по най-бързия начин наистина да бъде върнат отново в закона", каза той. Това е било и неговото предложение на заседанието на комисията. Ние разбиваме съдби, а от друга страна и изградена, и работеща система, и мрежа, каза Чукарски и припомни и атентата в Бургас и това, че никой не е застрахован, че това ще се случи. /БГНЕС