"Неформалните трудови отношения са широко приети в българското общество, а високата дългосрочна и младежка безработица допълнително допринася за този негативен феномен".

Това става ясно от проучването на Центъра за изследване на демокрацията, проследяващо динамиката на скритата икономика в България, предаде репортер на БГНЕС. Експертите на центъра отбелязват, че скритите трудови отношения продължават да бъдат широко разпространен проблем за българската икономика. "Тенденцията да се обявяват възнаграждения по-ниски от реалните продължава да бъде широко разпространена и има важни последици за социално-осигурителната система", се отбелязва още в доклада. Според авторите на проучването отдавна е нужна по-фундаментална реформа за стимулиране на доброволното плащане на данъчните, социалните и здравните осигурителни вноски, тъй като текущата структура на данъчно-осигурителната система наказва хората с по-ниски доходи, които продължават да носят най-голямата тежест и поради това имат най-силен стимул да крият част от доходите си. Въпреки това според проучването на Центъра за изследване на демокрацията, заетостта по договори със скрити клаузи (плащане на ръка) намалява от 2010 година насам, но остават на по-високо равнище от 2007 година.

Използваните за анализа данни са получени от Индекса на скритата икономика при бизнеса и Индекса на недекларираната икономическа дейност на населението, разработени от Центъра за изследване на демокрацията и Витоша рисърч. "Спадът в двата индекса потвърждава, че скритата икономика в България е намаляла. Едно възможно обяснение е първоначалната реакция на бизнеса за протовидействие на кризата – освобождаване на служителите без официални трудови договори. Липсата на завръщане на работна ръка на официалния пазар на труда след края на рецесията, показва, че голяма част от прекратените скрити трудови отношения не са били възстановени. Това доведе до ръст на производителността и кратковременно намаляване на цената на труда. Косвените доказателства и данните от индексите показват, че има ръст на заетостта в неформалната (натуралната) икономика. Данните показват, че неформалната, често и неплатена заетост вероятно се е увеличила повече от два пъти за периода от 2008 до 2012 година, което се вижда и от ръста на дългосрочната безработица и риска от бедност сред населението", пише още в анализа на експертите от центъра.

"В краткосрочен план правителствените мерки срещу скритата икономика са по-ефективни в предотвратяването на укриване на данъци, докато подобряването на бизнес средата води до намаление в недекларираните трудови отношения в дългосрочен аспект. Все още обаче не е ясен реалният ефект - разходите и ползите от приложените административно-контролни мерки в борбата срещу сивата икономика. Зачестилите новини за статистически грешки повдигат въпроса за качеството на предоставените статистически данни, на базата на които се взимат правителствените решения. Много малко е направено за въвеждането на положителни реформи, които да намалят стимулите за развитие на скритата икономика. Бави се прилагането на структурни и административни реформи, което блокира дългосрочния напредък в предотвратяването на негативните ефекти от скритата икономика в България", пише още в изводите в публикацията на Центъра за изследването на демокрацията.

"Слабо реформираните регулаторни органи остават сред основните пречки пред ограничаването на скритата икономика в страната. Остават силни съмнения за прозрачността на дейността и ефективността на управлението на държавните регулаторни органи. Стремежът към мащабен контрол и публично докладване на успехи доминира, за сметка на подобряване на предоставяните обществени услуги", пишат още експертите.

Експертите на ЦИД са убедени, че държавните контролни институции трябва да публикуват информация за персонала, бюджета и типа на управление, информация за контролните функции, отчет на дейността на информационния център, включително сигналите от граждани за измами и информация за предприети действия в резултат от сигнали и оплаквания от граждани за неофициални/непозволени дейности, както и доклади от проверки и резултати на специфични регулаторни дейности.

От Центъра за изследване на демокрацията имат и няколко конкретни препоръки към управляващите. Според тях успешни мерки за намаляване на дела на скритата икономика в България могат да бъдат въвеждането на общи показатели за ефективност и производителност на регулаторните органи, борба с корупцията чрез въвеждане на електронни услуги, ускоряване на връщането на ДДС и намаляване на проверките на изрядните компании, административна реформа за ускоряване на плащанията по европейските програми. Те предлагат и да се вземат мерки за подобряване на правната рамка за уреждане на закъснели плащания и частния бизнес дълг, подобряване на работата на административните съдилища и обръщане на специално внимание на практиката за обявяване на несъстоятелност със задна дата и за насърчаване на свободната бизнес инициатива и конкуренция чрез подобряване на прилагането на антимонополното законодателство. /БГНЕС