Македония, и България прекалено дълго са заложници на краткосрочните перспективи, задавани от политическите елити. До този момент много рядко можехме да видим политика и от двете страни, който мисли с 20 години напред.

Това заяви проф. Стево Пендаровски, преподавател по международна политика в университета Американ Колидж в Скопие, предаде репортер на БГНЕС. Пендаровски участва в кръгла маса организирана от Гражданско Движение Модерна България.

"Всички те мислеха как да спечелят нов мандат или как да дойдат на власт, ако са в опозиция. За съжаление, мисля, че проблемът в този смисъл е по-голям в Скопие, отколкото в София, тъй като македонското ръководство е прекалено вътрешно ориентирано в политически смисъл и регионът практически не го интересува. По-специално източното измерение на нашата регионална политика де факто не съществува", отбеляза проф. Пендаровски.

Според него в двустранен план нещата между България и Македония отиват в лоша посока. "В последната година и половина забелязваме негативни тенденции. Според последните информации възможно е да се стигне до взаимно приемлива двустранна рамка, в която да се развиват двустранните отношения между Македония и България. Мисля, че въобще не трябваше да се стига до тази негативна точка в двустранните отношения и тук е вината на двете ръководства в София и Скопие. Сега практически ние сме принудени от хора извън региона, които не познават местните специфики заради евроинтеграцията на Македония да бъдем добри съседи. Моите впечатления са, че двете ръководства още преди много години изпуснаха първата точка от политическия дневен ред на която и да е балканска държава – съседите сами да решават своите междусъседски проблеми, ако ги има, и там, където ги има. Колкото до бъдещите перспективи – сигурен съм, че българското ръководство, и предишното, и сегашното знае накъде води България. България е, вече може да се каже, стара членка на евроатлантическите структури. Но не съм сигурен дали македонското ръководство знае накъде води македонската държава с оглед на това, че от 2008 г. имаме официална блокада на нашата интеграция в ЕС и НАТО. А не виждам алтернативен план. По-лошо от това да нямате алтернатива, е да нямате никаква алтернатива. В този момент ми се струва, че Република Македония няма друга практически възможна алтернатива от това да чака на някой друг, извън региона, да се сети за Македония", казва проф. Пендаровски. не може да се стигне до дестабилизация – нито в политическата област, нито в областта на сигурността. Той не смята, че може да се стигне до дестабилизиране на региона от забавянето на европейската перспектива за Македония. "Единствената точка в региона, която както преди, така и днес може да предизвика по-сериозна дестабилизация, е Северно Косово. Добро обстоятелство е, че двата главни актьора в съседство със Северно Косово – Белград и Прищина, всеки по свои собствени причини има намерение да поеме към Брюксел. Белград чака да получи дата за начало на преговорите. Прищина чака до края на годината да подпише Споразумение за стабилизиране и асоцииране. Мисля, че и двете страни ще вървят по пътя на европейската перспектива. Не на равнището на 90-те години, но при всички случаи на по-високо ниво от това, което би могло да произведе каквато и да е експлозивна смес в двустранните отношения между Скопие и София. Да оставим на страна въпроса дали може да стане по-лошо за региона, ако няма добра комуникация между София и Скопие. Мисля, че първо и основно е доста тревожно за нашите народи, ако нямаме добра комуникация. Да оставим въпроса дали може да има по-широка дестабилизация. Първо да видим дали може да има добър живот за нашите народи, за нашите граждани. Мисля, че политическите ръководства и в София, и в Скопие чакаха прекалено дълго да разрешат тази ситуация и да можем в крайна сметка да имаме може би не идеални, но поне нормални двустранни отношения. В момента дефакто двустранните ни отношения са замразени", отбелязва проф. Пендаровски.

Според него интерес от противопоставянето на София и Скопие имат останалите националисти в двете държави, които са вложили всичките си налични сили през 90-те години...."Те нямат потенциал да дестабилизират по-широко ситуацията, но могат да предизвикат неприятности за главните участници на политическата сцена, които вземат решенията, защото могат да им наложат националистическата и политическата реторика и по този начин да стеснят политическото им маневрено поле за всякакъв вид избори. Мисля, че точно това се случва в България с оглед на изборната година, която вече започна, и с оглед на ситуацията в Македония, която може да се нарече постоянни избори от всякакъв тип. Може би тази година ще имаме най-малко едни, а може и два типа избори. И когато влезете в предизборна реторика, вие се грижите за избирателите, а не за дългосрочните перспективи на държавите".

В днешната дискусия участваха проф. Владимир Чуков, д-р Желю Желев, президент на Републиката (1990-1997), Аспарух Панов (ръководител на българската делегация и вицепрезидент на ПАСЕ (1991-1994) и координатор на Фондация за свободата "Фридрих Науман" за България и Македония, доц. Петко Симеонов, социолог и един от лидерите на демократичната опозиция (1989-1991), Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента (1990-1997) и посланик в Белград (1997-2001), Алекс Алексиев, изследовател в "Хъдсън институт" и други. /

БГНЕС