Прагът за признаване на резултатите от референдум не трябва да бъде "плаващ" – определен спрямо броя на гласувалите на последните парламентарни избори.

Необходимо е да се посочи конкретен процент избирателна активност, който трябва да се премине, за да е задължително решението за изпълнение от институциите. Това заяви Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда, предаде репортер на БГНЕС. Oт Института предлагат този праг да бъде фиксиран – между 30-40% от избирателите с право на глас да са взели участие във вота. Този подход налага създаването и поддържането на актуален регистър на избирателите, за да може да бъде отчетена коректно активността и да не се обезкуражават гражданите да участват в национални референдуми. "Не трябва да има плаваща бариера спрямо броя на гласувалите на предишни избори. Смятаме, че трябва да е фиксиран този праг. Нито да е много висок, нито да е много нисък, тъй като има хипотези. За каквато и активност да говорим, трябва да се има предвид, че тя зависи от регистъра на избирателите и на избирателните списъци", каза Цонева.

Експертите на Института за развитие на публичната среда са подготвили предложения към законодателя на промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власти местното самоуправление, за да бъдат гарантирани по-добре правата и интересите на гражданите при използване на инструментите на пряката демокрация. Опорна точка за техните предложения е Кодексът на добрите практики за провеждане на референдуми, одобрен от Венецианската комисия. В петък ще публикуват цялостния доклад и в понеделник ще го разпратят до институциите, които имат отношение към референдума.

Три са фазите на предложенията им – иницииране, одобряване и провеждане на референдума. От Института предлагат да се увеличи срокът за събиране на подписката за референдума до 6 месеца. Би било добра основа в този процес да се включат и граждански структури, които да събират подписи, смята Цонева. Необходимо е в закона да се предвиди срок за извършване на проверката на подписите от ГРАО, не по-дълъг от 30 дни, добави тя. "Иницииране на национален референдум от 1/5 от депутатите.

В първия национален референдум се получи така, че паралелно тръгнаха 2 инициативи", каза Цонева и припомни, че 76 народни представители от ГЕРБ на 17 октомври внесоха в парламента предложение с въпрос, по-различен от този, с който бяха събирани подписите за иницииране на референдума. Трябва изрично в закона да има определен ред, за да се предотврати възможността парламентарно мнозинство да блокира референдума, коментира Цонева и припомни, че от формулировката в крайна сметка отпадна наименованието на площадката "Белене". Парламентарното мнозинство, използвайки тази възможност, на практика на терена на мнозинството ще се върне в Народното събрание за разглеждане на същия въпрос, който те предложиха, добави тя. Без да се уреди този въпрос, може да има много неясноти, напрежение и дебати, каквито видяхме, смята Цонева.

"Нашето убеждение е, че въпросът не беше ясен и нямаше еднозначен отговор. Самите социологически изследвания показаха, че гражданите разбират този въпрос по няколко начина. Не може да има въпрос в референдум, който няма еднозначен отговор и не е ясно какво произвежда вотът на гражданите", заяви Цонева. Нито "да", нито "не" на този референдум произвеждат някакъв резултат, добави тя. Има тенденция, в която в рамките на кампанията колебаещите се хора, които са 40%, 30% от тях отиват към решение, че няма да гласуват, подчерта Цонева. Тя обясни и че законът не урежда института "застъпник на алтернативната позиция". "Това пак е дреха, ушита по размера и профила на политическите партии. Имаше пресиран срок и едно правило, което го няма в закона и никой няма време за предварителна подготовка на своята алтернативна позиция. Тази процедура не даде възможност в кампанията да участват противниците на ядрената енергетика", каза Антоанета Цонева, визирайки отказа да бъде регистриран Инициативният комитет на "Зелените".

30% от българите по данни на "Алфа рисърч" са противници на ядрената енергетика, посочи тя. Нашето предложение е да бъде уреден начинът, по който се регистрират застъпниците на алтернативната теза, без да се прави аналогия с политическите партии, добави Цонева. "Държавните институции и администрацията трябва да имат неутрално поведение към начина, по който се провежда кампанията. Следва се принципът да не се прави кампания, която да предопределя резултата от референдума", каза още тя. Предлагат този принцип да се включи в закона. Цонева даде за пример трите "не" на Борисов, казани на 6 януари, които преобърнаха кампанията.

Законът изобщо не третира въпроса за финансирането на кампаниите за референдума, посочи още тя. От Института предлагат Народното събрание да приеме решение и Сметната палата да направи одит на финансирането. Публичните средства, отделени за кампанията, не трябва да бъдат по-малко от 10% от общия бюджет за провеждане на референдума, одобрен от правителството, е друго предложение. "Информационно-разяснителната кампания, провеждана от институциите, трябва да следва предварително разработен план за постигане на различни целеви групи и работи. Няма как да се провежда информационно-разяснителна кампания за референдум, ако няма публичност на тази кампания", каза Цонева.

Желателно е сега, след приключването на референдума, да се проведе представително изследване на удовлетвореността на избирателите от информационната кампания и организацията на референдума, добави тя. Денят за размисъл би могъл да отпадне, смята тя. Цонева е провела консултации относно тези предложения за иницииране на законодателни промени. Управляващите са скептични, тъй като няма време в края на мандата за разглеждане на такива промени. Опозицията са склонни да обсъждат промени, обясни тя.

Ясен Лазаров, експерт, обясни, че са направили проучване сред представителни медии, като 648 са прегледаните материали, от които 283 репортажа, 60 анализа и 57 интервюта и 22 дебата. Много нисък е размерът на маркираните рекламни материали, като това се обяснява с ниския интерес към референдума, каза Лазаров. От проучването става ясно, че премиерът Бойко Борисов имал 36% медийно отразяване по време на кампанията около референдума, докато лидерът на левицата Сергей Станишев е с 14%. Експертът Ива Лазарова обясни, че 130 са сбърканите протоколи, на първо място по грешки е 25 МИР-София. /БГНЕС