36-те гениални творби на Уилям Шекспир са били сътворени от известен литератор, роден в Лондон през 1553, но произлизащ от Тоскана или Сицилия. Той се е казвал Джон Флорио, а не, както смятат някои изследователи, Франсиз Бейкън, Кристъфър Марлоу или пък още по-малко - Уили. Така твърди изследователят на литературата Сол Джеревини от град Маса, който ще публикува съвсем скоро тезата си. Части от нея обаче вече излязоха в италианския всекидневник “Тирено“. Проучването е сериозно подплатено с документи и с доказателства на базата на кръстосването на исторически данни, биография и критика. Според учения геният Шекспир не е нищо друго, освен „фасада без култура, невеж и лишен от опит човек, докато Флорио е бил виден преподавател по езици. Негови студенти навремето са били дори кралицата на Дания Анна, графът на Southhampton и други. Изследването не поставя под съмнение съществуването на „някой си Уилям Шекспир“, а това, че не той е написал въпросните шедьоври. „Шекспир е бил чисто и просто подставено лице, докато Флорио е бил мозъкът и писалката. Заедно двамата са образували идеална двойка, тъй като са живели в една и съща среда и са си сътрудничели активно. Флорио е изпитвал нуждата да работи в сянка, за да не се излага на показ в политически и социален аспект заради „белег“, оставен му от баща му и заради факта, че е бил наставник на британската кралица. Случайно ли е, че се говори за Шекспир като за поет, който е познавал слабо латинския и още по-зле - гръцкия? Всички знаят колко е важно владеенето им за написването на творбите. Освен това няма доказателства, че Уили е знаел да пише, липсват писма, мисли и други писания, които да носят подписа му. Никой не го е виждал да пише, а само да предава ръкописите за печат. Флорио е alter ego на Шекспир. Намерението ми не е да „откраднем“ един мит от англичаните, а просто да отдадем заслуженото на един човек на мисълта и културата с италианска кръв“, заключава изследователят от Маса.