Решението на българския парламент за спиране на АЕЦ "Белене" не слага кръст на проекта. Това заяви говорителят на държавната корпорация Сергей Новиков.

Решението за окончателно спиране на проекта за АЕЦ "Белене" не беше изненада за "Росатом", каза той. На практика сегашният парламент препотвърди взетото преди време решение, като пренебрегна мнението на участвалите в референдума български граждани, посочи Новиков. Според него, това обаче не означава, че окончателно се слага кръст на проекта.

"Новият парламент и утвърденото от него ново правителство ще трябва да се определят от своя гледна точка по повод проекта за "АЕЦ Белене". И ако новото правителство реши да се върне към този проект, тогава ще можем, запознавайки се с техните условия, да формираме своята позиция. Строителството на ядрени централи е дълъг процес и затова не можем да кажем, че подобни решения слагат кръст на тези проекти завинаги. Винаги има възможност да се върнем към реализацията на този проект, ако има за това политическа воля и условията са взаимноизгодни", заяви Новиков пред БНР.

БГНЕС припомня, че сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време.

През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

През лятото на 2012 бяха събрани над 700 000 подписа, което доведе до свикването на референдум. Той се проведе в края на януари тази година. На него над 60% от отишлите да гласуват малко над 20% граждани се обявиха за изграждането на нова ядрена мощност. По тази причина въпросът беше върнат за повторно разглеждане в парламента. На вчерашното си заседание депутатите от ГЕРБ и Синята коалиция гласуваха срещу проекта за АЕЦ "Белене". /БГНЕС