Президентът на Венецуела Уго Чавес е починал от масиран инфаркт. Последните му думи, макар да не можел да говори, били прочетени по движението на устните му:"Не искам да умирам! Не ме оставяйте да умра!", заяви пред Асошиейтед прес командващият президентската гвардия ген. Хосе Орнела.

Генералът, който бил неизменно до президента през последните две години от живота му, каза още, че Чавес се жертвал за страната си и починал в големи мъки. Ракът на президента бил в много напреднал стадий, допълнил Орнела, но отново не уточнил точно кои органи на Чавес е поразила коварната болест. По думите му Чавес вече бил наясно, че земният му път е към края си, когато на 8 декември 2012 г. казал, че има твърде малка вероятност да се възстанови след поредната, четвърта операция. Орнела повтори думите на и.д. президента Николас Мадуро, че врагът има пръст в кончината на Чавес. И добави, че истината ще излезе най-вероятно след 50 г., когато бъдат разсекретени документите по случая. Според Мадуро е замесен Вашингтон, твърдение, което Държавният департамент на САЩ определи като абсурдно.

Президентът на Венецуела почина във вторник следобед във военна болница в Каракас, където беше лекуван след завръщането си от Куба на 18 февруари.

След държавната церемония по погребението на Чавес днес, балсамираното му тяло ще бъде изложено за поклонение във военния музей в Каракас в продължение най-малко на още седем дни. После ще бъде поставено в стъклен саркофаг "за вечни времена".

Временният последен дом на Чавес ще стане от военен музей в музей на революцията. Той се намира в казармите, в които на 4 февруари 1992 г. Чавес прави неуспешен опит да организира военен преврат срещу президента Карлос Андрес Перес. Арестът му тогава го превръща в народен герой и довежда до победата му на изборите през 1998 г.

Мадуро допуска, че след поредните поклонения пред тленните останки на Чавес, те може би ще бъдат преместени в националния пантеон редом със символа на борбата за независимост в Латинска Америка Симон Боливар. Съществува, обаче, правен проблем, посочва Би Би Си. Според действащата конституция на страната в пантеона могат да бъдат поставяни тленните останки на хора най-рано 25 г. след смъртта им.

БГНЕС