В публичното пространство има съмнения, че се използват масиви от данни, без пряко да се събират подписи от гражданите, което практически представлява нарушение на техните права. Това каза Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда, предаде репортер на БГНЕС.

Тя участва в Дискусия на тема: "Избори 2013: Рамката на изборното законодателство - следващият тест за българската демокрация". Цонева посочи, че са регистрирани 57 партии, за всяка от тях са необходими 7 000 подписа, а за да се гарантира обикновено трябват 10 – 15% повече внесени подписи. "Аз не искам никакви внушения да правя, аз стъпвам на това, че в българската практика за пререгистрация на партии и на местните избори включително вече съществуват прецеденти с установени проблеми по използването на масиви на примерно застрахователни компании и т. н. без хората да знаят, че техните данни се използват – това е злоупотреба с лични данни, ако се прави", каза Цонева.

Тя посочи, че днес са препоръчали на ЦИК когато ГРАО започне да връща протоколите с проверката на подписките, той да се публикува и ясно се вижда коя партия с колко подписа се е явила. "Ако тази информация е публична, ще може да се направи смислено заключение какви са проблемите с подписките, какъв е мащабът на този проблем", обясни тя.

Асен Генов пък пресметна, че "Зелените" събрали на улицата и са внесли 9 500 подписа за две седмици и че при 9 000 подписа и 57 партии прави 513 000 гласа. Той подчерта и скъсения срок, за който трябвало да се съберат тези подписи. "Аз лично съм получавал лични съобщения, че ГЕРБ например по места ползват масивите на държавната и общинска администрация – обикалят по стаите и събират подписи от хората", каза Генов. Той е категоричен и изрази огромни съмнения, че технологично е възможно да бъдат събрани 700 – 800 000 подписа за две седмици. Той попита и колко от хората на дискусията са видели маса с подписи или са им звъннали на вратата.

Катя Колева - председател на УС на Института за социална интеграция (ИСИ), пък каза, че в държавната администрация в много от ведомствата в момента се провеждат т. нар. конкурси за израстване в длъжност. "Точно сега, малко преди изборите. В този момент когато имаме служебен кабинет, започнахме да правим израстване в длъжност, така че където можем дайте да дадем, защо? Въпросът си остава за нас, мисля, че отговор можем да си дадем всички", посочи Колева.

В понеделник от Института са отправили 12 препоръки към ЦИК. Една от тях е тази, че е изключително важно е с оглед доверието в процеса в когато се прегледа подписка на партия, протоколът от ГРАО да бъде обявен на сайта. Това е важно, защото и в момента изключителна дискусия предизвиква въпросът възможно ли е, ако над 50 партии са се регистрирали за изборите, да се съберат над 500 000 подписа за времето от 14 март до днес. "Това е част от правила на играта, те трябва да бъдат качени", категорична е тя. В подписка на партиите се посочват следните данни: заявеният брой на избирателите в подписката; брой проверени записи; брой установени коректни записи; общ брой на некоректни записи, в т.ч. и др.

Сред другите препоръки са тези да се представи новата методика за определяне на резултатите от гласуването за депутати, има видеоархив на заседанията на ЦИК. Да има и информационни кампании за изясняване пред избирателите на технологията на самия процес, заради доверието на гражданите и така хората да знаят какво точно се случва с техния глас.

Те препоръчват на правителството и да промени свое постановление, което прие и увеличи тарифите за отразяване в обществените медии. "Предлагаме тези равнища за хроника, клип да не са по – високи спрямо 2009 г., а за диспутите нашата препоръка в 0 лв.", каза Цонева. Тя посочи, че е разумно и не може политическият дебат в България да бъде калкулиран на минута, в момента участието в такъв дебат е 200 лв.

Остават нерешени проблеми в нормативната уредба относно "купуване на гласове", предаването и съхранението на изборните книжа и транспортирането им от СИК. Това пък се посочва в заключението на "Граждански наблюдатели за мониторинг – честни избори 2013 г." Докладът е подготвен от група юристи към Институт за социална интеграция. В доклада се посочва, че отпадането на преференциалното гласуване е крачка назад от първоначалната философия и други. /БГНЕС