Истината е, че властта у нас не обича прозрачността, има някои добри практики и напредък, но като липсва цялостна програма и концепция за по-добра прозрачност. Досега няма нито едно правителство от последните четири, които да посочим като лидер на тема прозрачност.

Това каза за БГНЕС Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), при представянето на годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Ясно може да се констатира липсата на систематичен подход, институциите не се стремят да подобрят своята прозрачност, констатира Кашъмов. "В това отношение има практики на превратно тълкуване на закона, на липса на приятелски подход към гражданите, в това число и журналистите. Събитията, свързани с протестите, показаха, че има проблеми с прозрачността", разясни юристът.

Това, което най-често продължава да се отказва, е публикуването на договори, поясни Кашъмов. Има случаи, в които има целенасочени прикриване на нарушения, има и случаи, в които става въпрос за липса на компетентност и познаване на Закона за достъп до информация(ЗДОИ), поясни той. Той даде пример с МФ, което преди две години отказва достъп до декларациите на народните представители, които харчат пари на данъкоплатеца за партийна субсидия.

Проблем, който констатираме години наред, е липсата на адекватни санкции и контрол, до момента такива санкции не са предвидени в закона при непубликуване на информация, каза още Кашъмов. По неговите думи липсва институция, която да осъществява контрол, особено плачевно е положението в инспекторатите към министерствата. Тези инспекторати не се оказват адекватни за оказване на контрол, категоричен бе юристът.

Няма съмнение, че достъпът до информация е основен елемент от общественото участие и връзката между институциите и гражданите, каза още Кашъмов. Електронният достъп до информация, поне в демократичния свят, е свързан с понятието електронно правителство, в България се оказва, че не е свързан с това понятие, отбеляза той.

"Електронното правителство има три съществени елементи - прозрачност на институциите, тоест електронна прозрачност. Вторият елемент е прозрачност участието на гражданите в процеса на взимането на решения, и третият - електронни услуги. В България е сведено до електронни услуги, което не е характерно за този континент. При електронните заявления липсва координираност на администрацията за премахване на електронните подписи, които са категорично против закона", поясни тезата си юристът.

Кашъмов отбеляза и проблемите при процедурите за обществено участие в процеса на разработване на нормативни актове. Според него дори задълженията за публикуване на такива документи не се изпълняват. Предлагаме това да бъде гарантирано чрез промени в закона за нормативните актове, не може да има демокрация без гражданите да могат адекватно да участват в процеса на разработването им, заяви Кашъмов.

През 2012 г. се запазва практиката на много институции да не отговарят на запитвания по ЗДОИ, това са така наречените мълчаливи откази, отбеляза Дарина Палова, юрист от ПДИ. "Като проблематична област отново отбелязваме достъпа до договори между институции и трети лица, фирми, като проблем е това как се мисли за тази информация. Все още доста служители смятат, че това е тайна, и то на третите страни, фирмите по тези договори", обясни тя. Не се взема предвид, че по закон част от тази информация трябва да се публикува, защото тя е публична, добави адвокатката.

Фани Давидова от ПДИ отбеляза, че за миналата година има и значителен брой на нарушаване на правата за защита на личните данни заради прилагането на Закона за електронните съобщения и за СРС-ата. Във връзка с тези случаи от ПДИ са подали жалба към Европейския съд за правата на човека, в която процедурите по двете нормативни уредби се тълкуват като незаконни.

Давидова даде за пример и случай, в който полицията изисква накуп всички лични данни от центровете за лечение по метадонови програми във връзка с няколко обира на аптеки в София. Смятаме това за едно много грубо нарушение на личните данни, особено при една такава чувствителна група, коментира Давидова. /БГНЕС