Образованието е в състояние на хронично недофинансиране, се казва в писмо на проф. Кръстьо Петков до Световната банка, в което той пита дали са успешни реформите у нас. За образование в България се заделят едва 4% от БВП, от които МФ предоставя 90%. Всяка година се икономисват значителни средства, които подсилват фискалния резерв, посочва Петков. България изпълни доста тежки условия за намаляване на заетите в отрасъла и съкращаване на учебните заведения. От началото на административните реформи до тази година са закрити над 1000 училища и детски градини, а 28 хиляди учители и друг персонал са напуснали работните си места. На фона на тези драстични рестрикции исканията на учители и университетски преподаватели за 5% от БВП, заделен за образованието през 2008 г. и двукратно увеличение на заплатите, разположено равномерно в 15 месечен интервал, едва ли могат да бъдат дестабилизиращ фактор, смята Петков. Още повече, че според оценките на Световната банка, качествените и структурните компоненти на обучението са приоритет през втората фаза на образователните реформи. Структурният дефицит на квалифицирана работна сила, характерен за българския пазар на труда, не може да се реши с подтискане на растежа на заплатите и социалните разходи, а с нови, добре таргетирани вложения в средното и висшето образование, допълва той. Петков припомня, че според Доклад на Световната Банка от 2005 г., предоставен на българското правителство, образованието е в криза. То не подготвя търсени от бизнеса квалифицирани специалисти и необосновано поставя ударението върху общи хуманитарни знания. Подценени са математическите и техническите предмети, информацията за нови технологии, компютърното обучение. Наблюдава се трайна деквалификация на учителския състав и на част от университетските преподаватели. Липсва външен публичен контрол, главно от бизнеса, върху университетите. За сметка на всичко това България е сред страните с най-висок ръст на частния сегмент в образованието. При преобладаващо бедно население и високи такси в частните учебни заведения, тази политика засилва тенденцията за неравенство в достъпа на младите в колежите, висшите училища и университетите. Това са констатации, които не будят особени възражения. Защо тогава в спора между правителството и синдикатите представители на СБ акцентират единствено върху опасностите, които крие евентуален скок на заплатите в бранша, пита още Петков. Министър председателят се възползва многократно от предупрежденията на Световната банка да не се дестабилизират чрез необосновани искания бюджетът и финансовата система, което ви въвлича в един вътрешен социален диспут. Здравеопазването също изпитва хроничен финансов дефицит, посочва още Кръстьо Петков. Всяка година бюджетът допълва разходната част, особено на средства за лекарства. Броят на неосигурените лица, както и на тези със символични вноски, остава значителен дори и след въведените законови санкции за длъжниците към националната здравна каса, посочва Петков. Той иска оценките на Световната банка за хода на здравните реформи, защото СБ следи изпълнението на поетите споразумения и усвояването на отпуснатите кредити. Как тогава да си обясним мълчанието на банката, при положение че седем години от началото на реформите няма информационна система-всеобхватна, персонализирана, в електронен вид- за всяко осигурено лице? Как да оценим факта, че успоредно с хроничния недостиг на средства за клинични пътеки, операции и лекарства, т.нар. стратегически резерв на НЗОК е инкорпориран във фискалния резерв на страната? Стигна се дотам, че около 300 милиона долара от тези частни пари бяха инвестирани в ценни книжа на чуждестранна банка. Не противоречат ли тези решения на пазарните правила и изискванията за активен граждански контрол върху публичните финанси, за което с основание се застъпва Световната банка. Ако в сферата на публичното здраве приложим качествените критерии-за ефективност на разходите, достъп до медицинско лечение и заболеваемост - ще се окаже, че резултатите са противоположни на заложените в оригиналния проект за реформа, се казва още в писмото. Петков пита още дали е нужна втора пенсионна реформа, тъй като според него първата не е постигнала целите си. Единственият й успех е, че пенсиите се плащат редовно след хиперинфлацията през 2007 г. За сметка на това българските пенсии остават най-ниски не само в ЕС, но и на Балканите - средната е 60 евро месечно, посочва Петков. Той задава и въпросът дали Световната банка подкрепя моделите за приватизация на държавните монополи в публичните услуги. Световната банка инициира през 90-те години стратегия за приватизация на производството и доставката на вода и електричество. Днес в България електроразпределителната мрежа е в частни ръце, а снабдяването с вода в София е дадено на концесия- и двете на чуждестранни фирми. Предприятието „Топлофикация”-София е със смесена, държавно-общинска, собственост. В нито един от тези сегменти на приватизираните/концесионирани дейности няма подобрение на качеството на услугите. Тъкмо обратното, в електроразпределението има сривове, които нанасят значителни материални щети на гражданите, фирмите и общините. Нито пък намаляха загубите от водопреносната мрежа. А в „Топлофикация” се стигна до гранд корупционна афера, като разследването установи, че над 30 милиона евро са източени от фирмата и са прехвърлени в задгранични банкови сметки. Надписването на сметки или вземането на кредитни депозити без насрещна услуга е масова практика на новите енергийни монополи. Тук е налице очевидно нарушение на пазарните принципи - да се плаща срещу извършена качествена услуга, да се намаляват разходите и да се поддържат балансирани цени на услугите, съответстващи на покупателната способност на населението, се казва още в писмото. /БГНЕС