В България има около 10 професионални социологически агенции, а по време на избори се появяват много агенции - ментета. При всички избори в последните години се появяват такива "менте изследователи", които затрупват медийното пространство с някакви свои данни.

Това са абсолютни фалшификати. Това каза в интервю за БГНЕС проф. Михаил Мирчев, председател на УС на Българската социологическа асоциация (БСА). По неговите думи общественият скандал около неговата колежка Мирослава Радева идва от неспазване на елементарни професионални норми, включително и неспазването на закона. Защото не сме в каква да е ситуация, а предизборна ситуация и никой – медия или изследовател, когато допусне такова нещо към него да има прекалено голяма толерантност, отбеляза професорът.

Именно в предизборната обстановка Мирчев видя основната причина за ескалацията на събитията около проучването на Радева. "Има голям страх, че много хора в публичното пространство подлъгват мнението на масовия човек. Иначе това нещо щеше да мине и да замине и никой нямаше да му обърне особено внимание", заяви председателят на БСА. Но възникнаха веднага въпроси, не се знаеше кой е направил изследването, така и не се разбра кой е възложил изследването, кой е платил, а това са задължителни неща по закон, припомни професорът.

"Много е тежка ситуацията и би трябвало малко по-разумно първо да разграничим кой е професионално годен да съобщава такива резултати, той да казва как е направил изследването си, за да демонстрира, че е спазил всички основни стандарти. И след това публиката на тази база да вярва или да не вярва на съответните данни", каза още председателят на БСА. Мирчев пожела да не коментира как един утвърден институт би могъл да се забърка в подобен скандал, обосновавайки се с думите "това е прекалено лично и частно".

В случая ако има вина в изследователя, точно толкова вина има и в съответните медии, участвали в скандала, отбеляза Мирчев. "Медиите много добре знаят, вестник "Преса" много добре знае какви са професионалните стандарти. Тук просто някаква небрежност е проявена и такива неща до изборите е хубаво да се поизчистят", заяви той. Професорът не възприе случващото се като сериозен удар по имиджа на социологията в България.

"Защото аудиторията, която в края на краищата обръща внимание на този скандал не е толкова голяма", смята Мирчев. "Хората разграничават кой професионално работи, кой прави някакви компромиси. Във всички сфери има подобен тип скандали, нищо страшно чак толкова не се е случило", добави той. В българското общество има много скептицизъм и недоверие към политическите лица, включително и към експертите, които се произнасят по политически въпроси, каза още професорът.

"Това е един много здравословен скептицизъм, така че тези които се опитват нещо фалшиво чрез медиите да натрапват трябва да знаят, че отсреща седи едно скептично съзнание което си прави своето филтриране. Всъщност хората имат много точно чувство кое е истинско, кое не е манипулативно, кое като изследване и данни съответства на реалностите от живота. Имам много повече доверие в публиката в този случай, тя изобщо не трябва да бъде подценяване", заяви Мирчев.

На пресконференция днес Мирчев прочете декларация от името на БСА, в която подробно бяха описани нормите, възприети за професионален стандарт сред българските социолози. В нея е записано: "Вече работим в изключително напрегната и компроматна предизборна ситуация, в нея очевидно надделяват нерационалните политически платформи и аргументи, а при взаимните обвинения надделява емоционалното надговаряне в медиите, взаимното замеряне със стари и нови компромати.

Конкретната ни цел е да припомним на всички основните професионални стандарти за емпирични изследвания. Тези стандарти са изработени и детайлно описани в нашата наука поне от 60 г. насам. В сегашната ситуация възникна спор именно по тези норми и стандарти. Ако някой иска да направи проверка дали методически изследването е коректно, то следва да провери няколко методики, които са използвани или пропуснати.

В разрез с професионалните норми е да не се публикуват данни кой ги е направил, в кои дни е набрал индивидуалната информация, представително ли е изследването и за кого. Всичко това не е само желателно, но по закон е задължително както за медията, така и за агенцията производител на данни. Задължително е да се каже кой възлага и финансира конкретното изследване, публиката очаква да научи това, агенцията и публикуващите медии не могат да го крият.

Времето на публикуване на рейтингови данни и изборни прогнози, това е изключително деликатен въпрос, но и важен проблем. Когато по някаква причина мине адекватното време за публикуване конкретното изследване е редно да се остави за ползване само за преките възложители или за следващ методически анализ. Не е редно в горещата фаза на предизборната кампания да се публикуват данни отпреди 3 месеца, все едно внушавайки, че данните са съвсем отскоро.

Професионално коректно е да се изчака узряването на новите политически ориентации, да поизстинат емоциите и стресът от промяната. Хората сами да осъзнаят дали са се преориентирали или остават на старите си позиции. Чак след това е адекватно да се проведе изследването и да бъде обявявано. Тук избързването няма как да не поражда или недоумение защо се избързва, или да провокира директни обвинения, че се прави опит за манипулиране в нечия полза.

Екстремно различни данни е по-добре да не се бърза да се обявяват. Демократичната практика е в предизборна ситуация едновременно и конкурентно да работят 3, 5, 7 агенции. Това е професионална и демократична бариера срещу евентуални опити за злоупотреба с науката, чрез "социолозите" да се прави пропаганда в полза на една или друга политическа сила.

Практиката преди избори показва, че различните агенции обявяват сходни рейтинги, разминаване да има в рамките на доверителните интервали. Това се дължи не на някакъв задкулисен картел между активно работещите агенции, а съвпадението между обект, предмет и методиките. По-добре е да не се избързва да се съобщават на възложители и публика екстремно отклоняващи се данни.

Самият изследовател е редно да направи специална проверка за коректността на собствената си методика. Ако няма тази възможност може да публикува екстремно отклоняващи се данни, но не като прогноза, а само като предпазлива хипотеза".

Много рано е през март месец да се правят такива изследвания, според моята професионална представа, каза още проф. Мирчев. "Всичко досега е в тази плаваща ситуация. В момента ако отговоря все едно съм погледнал в небето правя някаква експертна оценка, но не произвеждам като агенция защитени числа. И давам експертната си оценка, но това няма да са социологически цифри", заяви той.

Ако има добра воля от съответните социологически агенции от СБА сме готови да направим професионален одит на колегите си, информира Мирчев. Ако ни разрешат достъп няма да имаме никакъв проблем да разгледаме цялата документация, и ако това стане аз обещавам, че резултатите ще бъдат публично обявени, добави той. /БГНЕС