Академичната мафия намери своето златно сечение, съществува в идеална среда. Изобщо не се набляга на качеството, а само на количеството, защото от количеството се определя субсидията на съответния ВУЗ.Това каза физикът доц. Емил Владков по време на кръгла маса за висше образование, организирана от ПП "Глас народен", предаде репортер на БГНЕС.

Кръглата маса беше организирана не в академична обстановка, а на столичният булевард "Витоша", а това решение д-р Христо Лафчиев, също физик, обясни с думите: "Ние протестираме заради това, че в една демократична държава, за да си кажеш идеите трябва да плащаш безумни пари на институции, на които вече си дал пари чрез данъците си. Идеите и възможностите за изява на тези идеи трябва да са безплатни и понеже остана само улицата, защото всичко друго се плаща, ние излязохме на улицата и започнахме кръглата маса тук".

Университетските преподаватели се сблъскваме с една маса от млади хора, които не могат да кажат какво искат от живота, те в средното образование достатъчно са били дезориентирани и когато дойдат при нас съвсем се объркват, продължи доц. Владков. " С тези млади хора ние трябва да правим чудеса, за да можем да ги произведем в някакви висшисти. А защо трябва да ги произведем – защото субсидията на университетите зависи от бройката на хората, които са приети", обясни той.

Тоест ние трябва да си затваряме очите, защото ще останем без пари, нас ни държат като кукли на конци формално да произвеждаме научни кадри, коментира Владов. "Всеки желаещ власт във всеки университет може да се заобиколи с удобни нему хора, които си назначават журита, назначават отвън хора и си избират тези, които са подходящи за съответния ВУЗ", смята физикът.

Днешните условия дават възможност държавните университети да функционират като частни дружества, каза още доц. Владков. Там някой определя кой да бъде назначава, кой да стане професор, на кого да се отпуснат пари, да решава бъдещето на целия университет, обясни тезата си физикът. По думите на Владков никой не гледа големите университети точно как оперират със своите средства.

"Те притежават голямо количество имоти, какво се случва с тях и за какво се използват средствата от тях не е ясно, има пълна непрозрачност. А непрозрачността е способствана от т.нар. академична автономия. Нещо добро по своя характер, академичната автономия даде възможност университетите, държавните, да получават големи субсидии, да назначават много хора, които не знаем какво правят в тези университети. Кой плаща, кой пие не е ясно", заяви физикът.

Много важно е автономията на университетите да работи само по демократичен път, не може автономия на университет да крие феодални порядки, добави Христо Лафчиев. "Много от ректорите са си присвоили свойството да решават от името на целия си университет без да посвещават за това общото си събрание и много рядко го свикват. Те са царе и никой не може нищо да им каже, назначават се настоятелства, които те предлагат, контролни съвети, които те контролират", заяви той. На практика демокрацията в университетите ни не върви, заключи физикът.

Ние приехме няколко принципа, за да си разработим методите за реформи. Първият е - държавата ще подкрепя финансово бройката студенти само при наличие на качество в съответния университет, каза още Лафчиев. "Как се получава то – атестират се преподавателите с независими комисии, даже международни комисии, за да няма нашенските номера", поясни той. Лафчиев цитира данни от международно изследване, открило, че 48% от децата в България са неграмотни на 15-годишна възраст. Тези деца не могат да следват висше образование и това е трагична статистика, коментира той. По негова информация само 5% от българските студенти следват специалности, които имат обвързаност с реалното производство.

"5% обхващат всички инженерни специалности, физика, химия, биология, екология, дори математиката и информатиката. Всичко друго са икономисти, юристи, за съжаление дори качествената хуманистика е набутана в ъгъла. Трябва да има държавна политика, която да регулира тези диспропорции", поясни Лафчиев.

Най-големите печатарки на дипломи работят в областта на икономическите и юридическите специалности, защото там децата предполагат, че ще спечелят най-много когато завършат, каза още физикът. "За съжаление, там отиват както много силни ученици, отиват и невероятно слаби, които не са се изучили до там, че да стават висшисти", добави Лафчиев.

Той акцентира на нуждата от засилване на обмяната на кадри между бизнеса и университетите. "Бизнесът и университетът са слабо свързани. Това, което трябва да свържем е производството с науката, с производството, стажове на студенти в предприятия и обратното. Тази връзка я няма, трябва като принцип да я въведем", смята Лафчиев.

Хабилитацията и докторските степени трябва да се признават отново в цялата страна, оказа се, че всеки учен или преподавател е роб на своя началник, каза още Лафчиев. "Той може да е доцент, професор в своя факултет или институт, но в момента, в който го уволнят, той е никой. Ако продължава да носи всяка една от титлите и след като го уволнят, той продължава на пазара на труда да е на своето ниво", поясни той. Разбира се, трябва да се атестира периодично, за да се установи дали научното ниво се е запазило, добави физикът.

Лафчиев обясни и защо култовият лидер на "Глас народен" Светослав Витков, познат като Светльо от "Хиподил", не може да присъства на кръглата маса, организирана от партията му. По неговите думи, Витков е зает да се бори с изборната администрация и парапетите, поставени пред всички малки партии със скромно финансиране, за да могат те се включат в парламентарните избори. /БГНЕС