ФБР се опасява, че медийният магнат Робърт Максуел е бил съветски шпионин, който опитвал да използва издателската си империя, за да предава разузнавателна информация зад Желязната завеса, показват нови разсекретени документи.

Опитите на медийния магнат да публикува документи от водещи американски университети на руски, многократно са предизвиквали съмненията на водещи представители на академичните среди. Максуел, който е роден в Чехословакия, създава издателската империя Пергамон прес в САЩ в края на 50-те и през 60-те години, когато тайно е разследван.

Но след подробното разследване ФБР стига до извода, че няма доказателства бизнесменът да е замесен в "шпионски актове". Случаят е приключен през април 1957 г., но учените продължават да твърдят, че той е работел като шпионин. Подробности около разследването бяха разкрити в силно редактирани документи на ФБР, които неотдавна бяха публикувани в интернет.

Преди време изследователи твърдяха, че цветистият издател, който купи британския вестник "Дейли Мирър" през 1984 г., е шпионин, работещ за израелската тайна служба Мосад. Във Великобритания бяха публикувани документи преди десет години, които разкриха, че има съмнения относно компанията на Максуел и нейните връзки със Съветския съюз през 50-те години на миналия век. Но и разследването на Острова беше прекратено заради липса на доказателства.

Писмо с клеймо "тайна", написано от директора на ФБР Джей Едгар Хувър през февруари 1955 г., показва, че разследването не е открило доказателства, че Максуел е работел като шпионин. В него се казва, че през 1954 г. е било проведено подробно разследване, обхващащо "пътуванията, дейностите, интересите и контактите му".

"Дълго, подробно разследване на дейността на субекта в САЩ и Канада не разкри никаква шпионска дейност от негова страна", се казва още в писмото. Друго писмо, изпратено на неназован преподавател в университета Дюк от ФБР, потвърждава, че няма доказателства за шпионска дейност на Максуел и че случаят е приключен. Но подозренията около бившия британски офицер продължават и през 60-те години на миналия век. Ръсел Магуайър, директор на американското списание "Меркюри", пише на ФБР през 1957 г. с молба за информация относно "политическите предпочитания" на членовете на Пергамон и за тяхното финансово състояние.

Вътрешен човек на ФБР отговаря, че няма доказателства за шпионска дейност от страна на Робърт Максуел в САЩ. През 1958 г. сенатор Прескът Буш, баща и дядо на двамата бъдещи американски президенти, изпраща писмо от Йейлския университет, в което поставя въпроси за Максуел. В него се изразяват опасения, че той може би е замесен в широки усилия за предаване на научна информация на руснаците.

А през 1962 г. агент на ФБР поставя въпроса дали изданията на Максуел не са субсидирани от СССР, тъй като са източник на техническо и научно знание по цял свят. Има подозрения и поради факта, че Максуел получил разрешение да влиза в Съветския съюз шест пъти в годината, докато повечето хора трудно получавали какъвто и да е достъп.

Максуел, който по-късно става депутат от Лейбъристката партия във Великобритания и води екстравагантен начин на живот, трупа милионите си от издателската си империя, създадена след напускането му на армията. Той умира през 1991 г., след като "пада" от частната си яхта на Канарските острови. Това става малко след ограбването на пенсионния фонд на издателската му компания. /БГНЕС