Главният прокурор трябва да изясни кой е мотивът, кой е възложителят и потребителят на подслушването, защото това е тежко престъпление. За да има обвинение, трябва да има и мотив.

Това заяви пред Нова телевизия лидерът на ДСБ Иван Костов във връзка със скандала с подслушванията. Защото 8 години не е присъда току така само с приказки. Трябва да стигне нагоре проверката. Има разлика между този скандал и всички други предишни скандали. Същественото е кой е възложителят и кой е потребителят. В предишните случаи е ставало въпрос за подслушване с разрешението на съда по искане на следователи и със знанието на прокуратурата, това е законът. Сега в този случай нито прокуратурата знае, нито съдът е разрешил, тоест има други възложители на тази поръчка и сме казали, че този възложител няма кой друг да е, освен г-н Борисов и г-н Цветанов. Това са предположения, но те са основателни предположения, подчерта Костов.

Другото означава да допуснем, че служители сами са организирали престъпна група и са започнали да подслушват граждани, бизнесмени, президента, журналисти. Нямат никакъв мотив, обаче, такива служители.

Попитан дали забравяме за Шенген след такъв скандал и за отношенията ни с другите служби, Костов отговори, че би се отразило зле, защото поражда огромно недоверие. "В страната скандалът няма тези измерения, каквито са в медиите. Никой не задава тези въпроси за подслушването в страната, хората имат една тема – обедняването, вълнуват се само от това, загубата на работни места. Питат хора, които имат работа и усещат, че обедняват. Проблем на националната сигурност се оказва не подслушването, а обедняването на хората.

Държавата не трябва да се поставя отгоре, не трябва да прилага по отношение на гражданите сила и асиметрична власт, защото хората са равнопоставени по Конституция с държавата", заяви Костов. Той е категоричен, че прокуратурата трябва да разкрие мотива за подслушванията.

"Прокуратурата отговаря за спазването на законите, тя трябва да гарантира на българските граждани, че никой не посяга на техните права и свободи, както са записани в Конституцията, прокуратурата има право и трябва всичко да провери. Прокуратурата като ще проверява, да вземе да провери защо незаконно се прибира земята на хората, тя трябва и това да провери. Когато властта, каквато и да е тя, навлиза в човешките права, особено, когато това води до лишаване на хората от възможността да управляват собствената си собственост, това е основно задължение на държавата.

Прокуратурата трябва да брани правата и свободите на гражданите, зад гърба й трябва да бъдат МВР, следствие и т.н. Трябва съдебна реформа, да се премахнат дефектите от Конституцията, за да има върховенство на правото", заяви Костов. Той е категоричен, че у нас няма върховенство на закона, а на администрацията, на монополистите, на организираната престъпност, "която може да застреля човек пред Съдебната палата, но няма върховенство на закона".

Когато хората няма какво да ядат и обедняват, не може да ги занимаваш само с подслушване в предизборната си кампания, посочи Костов. Хората сигурно се гневят още повече и си казват: тия кога ще спрат да се занимават със себе си и кога ще помислят и за нас.

Протестите тръгнаха точно заради обедняването. Хората вместо да получат решение, че се върви в правилна посока, те получиха едни избори. ДСБ не искаме да участваме в това, защото искаме да върнем спомена за 1997 – 2001 г., когато 4 пъти се повиши работната заплата, каза лидерът на ДСБ. Той добави, че честни избори може и да не са решение. "1997 г. имаше през година и половина честни избори и какво решиха тези честни избори - от един фалит на държавата до друг фалит на държавата, един цял период от 7-8 години на политическа нестабилност.

Демокрацията не е универсално средство, с което да се лекува безработицата, бедността, разпадналата се здравна система. В Европа много често се случва така, че демокрацията не може да произведе решения. И не бива да претоварваме тези избори с тези очаквания", коментира още Иван Костов. БГНЕС

пресцентър ДСБ-БДФ