Малко над 60% от имащите право на глас българи заявяват, че ще гласуват сочи социологическо изследване на НЦИОМ, проведено в периода 10-15 април 2013 г.

То е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ЦИК ще отчете в края на изборния ден ще бъде около 55%. В оставащото време от кампанията биха могли да настъпят известни промени в активността.

Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 години, образованите и заможните респонденти, както и жителите на селата и на градовете-областни центрове.

Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.

Ако изборите за Народно събрание бяха на 15 април 2013 г., със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение "България на гражданите". Доколкото изследването е реализирано в самото начало на кампанията, по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за КП "Демократи за силна България и БДФ", както и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове. Настоящото изследване регистрира тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция "Център-Свобода и достойнство" (НДСВ и НПСД), за Коалиция от партии "ГОРДА България", за РЗС и за ВМРО. Некоректно би било, обаче, в началото на кампанията да се правят прогнози за представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и под изборния праг.

В настоящото изследване регистрираме запазване на основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП.

Към 15 април регистрираме устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ - 23.9% и БСП-17,5%

ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и електоралната подкрепа за партия Атака. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение "България на гражданите", което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.

Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз "Единство" не повлиява върху електоралната подкрепа за КП "Демократи за силна България и БДФ".

11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства.

4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.

29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане. /БГНЕС