Правителството ще обяви на днешното си заседание проекта за изграждане на интегрирана система за наблюдение по границата с Турция – дейност 1, за национален обект и за обект с национално значение, предаде репортер на БГНЕС.

Решението позволява да бъдат съкратени значително сроковете за провеждане на необходимите административни процедури за стартиране и изпълнение на проекта, както и за ускоряване на процедурата по промяна на предназначението на горски територии в съответствие със Закона за горите. По този начин ще се създадат условия за реализация на проекта в кратки срокове и за усвояване на отпуснатите за първия етап средства в рамките на предвидения за неговото изпълнение срок – 30 юни 2013 г.

Проектът за изграждане на интегрирана система за наблюдение по българо-турската граница е финансиран от Фонда за външните граници на Европейския съюз. С реализацията му се изпълняват заложените Шенгенски стандарти за наблюдение на външните граници на Съюза. Първият етап от проекта предвижда осигуряване на наблюдение в участъка от ГКПП "Лесово" до устието на река Резовска.

Правителството ще актуализира състава на Националния инициативен комитет за отбелязването на 100-годишнината от Балканските войни (1912-1913 г.). С решение председателството му ще се поеме от министъра на отбраната Тодор Тагарев, а в обновения състав са включени новите заместник-министри на образованието, младежта и науката и на културата, както и главният секретар на Министерството на финансите.

Националният инициативен комитет ще продължи работата по приемането на Плана с мероприятията за 2013 г., чийто акцент ще бъде подвигът и героизмът на българските воини през Междусъюзническата война и трагедията и разорението на македонските и тракийските българи през лятото и есента на 1913 г.

Министерският съвет ще приеме отчет за изпълнението към 31.12.2012 г. на втория План за действие за намаляване с 20% на административната тежест от законодателство, което съдържа национални и транспонирани европейски изисквания, за периода 2012-2014 г.

Планът за действие съдържа 167 мерки за намаляване на административната тежест, разпределени в групи съгласно петкомпонентния модел за опростяване на административната тежест. Те са насочени към подаване на сведения по електронен и мрежов път, събиране на данни от други държавни органи вместо от бизнеса, премахване на задължения, разработване на инструкции, опростяване на терминологията и намаляване на сложността на нормативните разпоредби.

От планираните 59 мерки, които трябваше да бъдат изпълнени до края на 2012 г., 55 (93%) са изпълнени, а четири (7%) са забавени и в процес на изпълнение. В резултат на това е постигнато намаление на административната тежест за бизнеса със 75 млн. лв. годишно, което представлява 5% от планираното намаление от 20%. Закъснение се отчита от ДКЕВР за изпълнението на три мерки (които се отнасят до промени в Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин) и от МТСП. Очаква се тези мерки да бъдат реализирани през следващия отчетен период до юни 2013 г.

Една от мерките, която води до най-голямо намаление на административната тежест, е отмяната на чл. 7, ал. 9, и чл. 111 от Кодекса за социално осигуряване. Те визират подаване в банките на платежни документи и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху суми за изплащане на трудови възнаграждения. Промяната ще намали административната тежест за бизнеса с близо 38 млн. лв. годишно, тъй като премахва дублиращо задължение за подаване на информация от фирмите.

Националната агенция за приходите е създала възможност за подаване на различни документи по електронен път чрез електронен подпис, в това число годишните данъчни декларации и годишния отчет на дейността, разработила е ръководства за потребителите, указания и насоки по голяма част от задълженията за информиране. Всичко това допринася за намаляване на административната тежест за бизнеса с 37 млн. лв. годишно. /БГНЕС