Езиковите стратегии и речевото поведение на политиците в хода на предизборната кампания надхвърлиха доброто общуване, наблюдавахме незачитане на словото и неумение да се изслушва събеседникът, което остави усещането, че всички политици говорят в един тон - в тона на агресията и на обидата.

Това каза д-р Владислав Миланов, преподавател по езикова култура в СУ "Св. Климент Охридски", предаде репортер на БГНЕС. Кризата в политическото говорене се задълбочава и тази кампания го показа категорично, заяви Миланов. Реално нямаше предизборно говорене по същество, нямаше противопоставяне на мнения, диалогът като че ли се изгуби в едно всеобщо говорене, заключи лингвистът. По информация на Миланов 88% от запитаните студенти от целия СУ са показали, че не одобряват предизборната реч на българските политици. "Всички политици станаха участници в една ситуация, в която предизвикваха политическо напрежение. Всички политици трябва да си дадат ясна сметка, че участваха в една кампания, в която езикът на агресията и некоректният тон бяха водещи, говоренето беше това на агресията", категоричен е Миланов.

От всички политици чувахме говорене в сферата на пожеланията, обещания в едно ефимерно бъдеще, отбеляза Надежда Сталянова, преподавател в СУ и ръководител на Центъра за изследване на политическата и журналистическата реч. Тя обобщи основните тенденции в политическата реч, като на противоположния полюс на пожелателната реч е езикът на интригата. "Видяхме език на заиграване с опонентите, с много обиди. Цялото това говорене за обикновения човек приличаше на разговор между малки деца, които се карат", заяви Сталянова.

Третата голяма тенденция е езикът на улицата. Отдавна сме подчертали, че той влиза и в публичното говорене на политиците, продължи Владислав Миланов. Вярно е, че политиците трябва да бъдат близо чрез езика си до хората, но когато преминат тези граници и включат елементи, които не се възприемат еднозначно и ние трябва да тълкуваме какво е казал политикът, сме поставени в ситуация да не разбираме съобщението му, обясни той.

Езикът е динамична, жива система, именно от това богатство трябва да се възползват политиците, препоръча Миланов. Езикът ни е толкова богат, че стига човек да поиска може да изрази всяка една емоция, ето това отказват да разберат политиците, те смесват езиковите регистри и отказват да се съобразят със ситуациите и събеседниците, с които говорят, добави езиковедът. Миланов отчете също, че сред политиците има тенденция да се отнасят неформално към журналистите и техните въпроси с цел да кажат единствено това, което предварително са решили, без да бъде ясен и целенасочен отговор. "Това вече е устойчив модел, чрез който политиците уютно се крият зад клишето и намират лесен начин да кажат това, което предварително са намислили да кажат", обясни той.

За речта на държавния глава Росен Плевнелиев, Миланов отбеляза, че президентът често говори бавно и в това отношение често информацията зад изказа му се загубва. "Някои наши студенти определят, че все едно разказва приказки на малки деца. То някак успива, не грабва вниманието", поясни той. Езиковедът посочи също, че по времето на парламентарен контрол често политиците говорят в бърз и нервен телеграфен стил, показващ отегченост от информацията, която представят. Сред често правените езикови грешки на политиците често говорят диалектно, произнасяйки думи като "дИпутати" и "спИциални", а 38% от тях не могат да произнесат правилно "министър-председателят", каза още Миланов. Често се шегуваме, че вече не е нужно да ходим на теренни проучвания за да наблюдаваме диалекта, защото парламентът ни предоставя достатъчно материал, добави той. Диалектът е богатство на езика ни, но има употреби, които публичното пространство не допуска, припомни лингвистът.

Миланов и Сталянова разгледаха и редица законопроекти, като отбелязаха, че в тях са открити пунктуационни и правописни грешки, които се очаква да се знаят от учениците в основно училище. В тях се показва неспазване на пунктуационни правила, свързани със запетая и други пунктуационни правила, както и са нарушени елементарни правила на българския правопис, разясни Миланов. Не е възможно човек, който прави законите на една страна, да не познава законите на собствения си език, категоричен бе той. /БГНЕС