Десетки излязоха в центъра на София, за да се присъединят към международния протест срещу американския ГМО производител "Монсанто", предаде репортер на БГНЕС.

Протестното шествие в София започна от площад "Независимост" и се отправи първо към Министерството на околната среда и водите, а след това и към Министерството на земеделието и храните, двете институции в България, които трябва да контролират произвеждането и разпространението на ГМО. Много от протестиращите носеха със себе си различни искания към управляващите като "Етикетите да казват, ако съдържа ГМО", "Чиста храна = здрави деца". Имаше дори и призив към американския президент Барак Обама : "Obama stop GMO!".

В над 55 страни днес са организирани шествия срещу най-голямата корпорация, отглеждаща ГМО, "Монсанто", отбеляза Борислав Сандов. "Въпреки, че в Закона за ГМО и в Закона за храните е заложено изискването на етикетите на храните, съдържащи ГМО, това да бъде изписано, ние не виждаме нито един продукт с подобен етикет.

Министърът на земеделието и храните така и не промени Наредбата за етикетирането, за да може да се приложи законът. Контролът не само по отношение на площите, но и по отношение на храните е абсолютно нулев", коментира той.

Сандов напомни, че след серия протести през 2010 година България затвърди позицията си по отношение на отглеждането на ГМО култури в страната. По закон никъде в нашата страна няма място, на което да е позволено отглеждането на ГМО, но не можем да знаем дали това на практика е така, защото от един отговор, който наскоро получихме от МОСВ стана ясно, че всъщност не се правят проби и няма никакъв контрол, заяви Сандов.

"Когато ние сме правили проби на фуражи или храни, почти винаги сме установявали наличие на ГМО, което не е етикетирано, за мен това е голям проблем, защото потребителите трябва да знаят дали нещо съдържа ГМО преди да решат да си го купят. Информираният избор е водещ принцип в ЕС и би трябвало да се спазва и в България, но това не се случва поради липса на отговорност от страна на МЗХ и МОСВ", подчерта той.

Друг от протестиращите, Петър Кърджилов също застана зад искането МЗХ най-накрая да приеме промените в Наредбата за етикетирането. "В нашата мила родина никой не си мръдва пръста, за да въведе наредбите, които трябват, за да се изпълни законът", коментира той.

БГНЕС припомня, че американската компания "Монсанто" е един от най-големите производители на ГМО-храни в света. Царевицата МОН 810 на американския гигант "Монсанто" е една от двете ГМО-култури, разрешени за отглеждане на територията на ЕС. Другата е картофа Амфлора на BASF, използван за производство на нишесте. Осем страни от ЕС - България, Франция, Германия, Люксембург, Австрия, Унгария, Гърция и Полша - поддържат предпазни клаузи, които забраняват на тяхна територия отглеждане на култури от две ГМО насаждения, разрешени за отглеждане в ЕС.

През януари 2013 година Европейската комисия реши да замрази процеса с разрешенията за отглеждане на генно модифицирани организми в рамките на Евросъюза до края на своя мандат през 2014 година и да преговаря по въпроса със страните членки.

В края на март тази година президентът на САЩ Барак Обама сложи името си под H.R. 933, приемствена резолюция за законопроект, одобрен дни по-рано в Конгреса, въпреки че повече от 250 000 души бяха подписали петиция с искане той да наложи вето върху законопроекта и върху онзи елемент в него, често наричан "Закон за защита на Монсанто". В законопроекта съществува разпоредба, която явно защитава от съдебни спорове биотехнологични корпорации, като базираната в Калифорния компания "Монсанто". С подписа на президента, селскостопанските гиганти, които се занимават с генетично модифицирани организми (ГМО) и генни създадени семена, са получили зелена светлина да продължат засаждането и продаването на ГМО култури, дори когато остават въпроси относно рисковете за здравето.

Редица са делата, в които "Монсанто" участва като страна. От години бразилски фермери водят съдебен спор с "Монсанто" за милиарди. Преди няколко години пет милиона бразилски фермери заведоха иск срещу Монсанто като обвиниха корпорацията, че им отнема 2% "по неправилен начин" от сумата от продажбата на годишната реколта. След реколтата 2003/04 година "Монсанто" изисква производителите да му плащат 2% от сумата, получена от продажбата на соя, отгледана от сертифицирани семена – които са патентовани и се водят интелектуална собственост на "Монсанто", твърдят представители на бразилските фермери.

През април 2012 година окръжен съдия в щата Рио Гранде до Сул /в южната част на Бразилия/ се произнесе в полза на производителите и осъди "Монсанто" да върне суми, събирани след 2004 година на стойност най-малко два милиарда долара. Компанията обжалва и през февруари 2013 заяви, че спира да осребрява правата си върху семената на генномодифицираната соя Раундъп рейди /Roundup Ready/ от земеделските производители в Бразилия в очакване на "решение на съда". През август 2012 година в Бразилия американският гигант "Монсанто" отнесе и глоба от 250 000 долара за лъжлива реклама за генномодифицираната соя. /БГНЕС