Заместник-кметът на община Хитрино Бюнямин Хасан да бъде назначен за областен управител на област Шумен поиска единодушно Областния съвет на ДПС на свое заседание.
“Ние сме първа политическа сила в региона – това определи избирателят, през 2005 бяхме с 3-ма депутати, 2009-та също, и сега като първа политическа сила трябва да имаме своето политическо измерение”, коментира предложението областният лидер на Движението за права и свободи Нуридин Исмаил. То вече е внесено в Министерски съвет и се очаква да стане ясно до началото на идната седмица. “Ние си свършихме нашата регионална политическа работа и сега чакаме”, добави Исмаил. Той увери, че Бюнямин Хасан е отличен администратор, подготвен и ще се справи с новото предизвикателство.
От БСП отказаха коментаp с мотива, че това са вътрешнопартийни дела и чакат решението на премиера.
Припомняме, че преди два дни с решение на МС Димитър Александров бе освободен от поста областен управител. Същият ден министър-председателят Пламен Орешарски заяви, че новите областни управители ще бъдат назначени до няколко дни и те ще му бъдат предложени от парламентарните групи, които подкрепят правителството.
50-годишният Бюнямин Хасан е роден в шуменското село Байково, завършил е Техникум по механотехника в Шумен и „Българска филология“ в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Работи като учител и директор на училище, началник-отдел „Образование и култура“ в общинската администрация в Хитрино, като консултант в “Шуменско пиво”, секретар и зам.кмет на общината.
Бюнямин Хасан, който беше трети в листата на ДПС на парламентарните избори, е бил и заместник областен управител на област Шумен след 1999 до 2001 г.
ШУМ.БГ
Коментари
АТАКА
Научно доказано: Левски е предаден!
Дата: 18.12.2012; рубрика: Наука; автор: Росен Янков
Сподели: Svejo Twitter Публикувай Бъди с нас
На Коледа се навършват 140 г. от залавянето на Васил Левски. От толкова години се спори и дали той е бил предаден. Всъщност това е най-дългият научен спор в България. В. "168 часа" заведе екип от геоморфолози в една местност близо до Ловеч и неговите изслдвания сложиха край на спора по този въпрос.
Васил Левски е бил предаден!
Вие обаче си го знаехте, нали? И то още от читанките - че Левски е предаден от поп Кръстьо. Дължите това убеждение на Вазов и Захари Стоянов. Всъщност то е литературно предубеждение.
Точно като идеята, че Крали Марко е бил юнак, е едно типично фолклорно предубеждение.
Тезата за предателството се гради още от деня на извършването му
Също оттогава обаче тя се и подкопава, за да стане с годините най-горещо защитаваната и най-страстно оспорваната теза в нашата история. По нея се води и най-дългата обществена дискусия в България.
В първите десетилетия доминира мнението, че предателят на Левски е поп Кръстьо. След 1944 г. противниците на тази теза съвсем изчезват, тъй като с антицърковния си патос тя е удобна за властта и става официална. След краха на комунизма обаче, още през 1990 г. махалото се люшва наобратно и поп Кръстьо започва да печели почитатели предимно сред своите земляци от Ловешкия край.
Но покрай това и самата вяра в предателството започва се разклаща като развален зъб и някой ден ще ви я изкъртят.
Никак няма да ви заболи. Дори ще изпитате облекчение, че ето, не сме народ от предатели, а за своята гибел
Левски си е бил виновен сам. Било е злощастна последица от една случайна среща с 2 заптиета,
при която той постъпил непредпазливо, самонадеяно, безразсъдно.
Разбираемо обяснение, удобно и изгодно за всички.
КАРТА: Върху руската топографска карта от 1877 г. са нанесени пътят на Левски, Никола и заптиетата.
Не и за Васил Левски, но пък нали той си няма гроб, в който да се обърне.
Щом обаче от само една среща зависи дали е имало предателство, отговорът явно се намира тъкмо на мястото на тази среща. А и нали се знае с точност къде се е състояла тя - на Пази мост.
А това пък какво е?
Константин Илиев задава този въпрос в статия през 1987 г. Той е автор на пиесата "Великденско вино" - разтърсващ моноспектакъл на поп Кръстьо с глухоням клисар. Илиев е може би хилядният автор след Вазов, който сравнява Левски с Христос и бесилото му с Голгота. Това е най-високата възможна, сюблимната метафора в българската литература.
В статията Илиев разсъждава върху епизод на Пази мост с участието на Апостола от 26 декември 1872 г. Авторът е родом от близкото село Горно Павликени и като дете е играел до моста. Илиев смята, че
Пази мост пази
отговора на въпроса
за предателството
За ранните биографи на Левски то е безспорен факт и те не си правят труда да го докажат по надлежен начин на моста.
ВИДИМОСТ: Карта на видимостта от Пази мост, изработена от д-р Балтакова.
А за късните вече е било невъзможно, освен всичко друго и защото паметта за самия мост се е изтрила.
Установява го самият Илиев. През 80-те години той пита в музея на Левски в Ловеч къде е мостът. Оказало се, че дори специалистите там не знаели. Имало местност с това име, но за мост не подозирали. Петнадесет години по-късно и аз ходих да разпитвам за моста с намерение да пиша тази статия. Лутах се 3 часа все по указания на местни хора.
Ако се движиш с кола от Ловеч за Севлиево, Пази мост е само на 15-20 метра вляво от пътя, но няма да го видиш заради гъстия храсталак. Една бабичка с крава ме заведе чак до него, за да ми го покаже. Разгърнах шубраците и го видях - мост от зидан камък, здрав, с идеална дъговидна структура.
Старият път през него още личи.
РАЗРЕЗ: Секторът от Пази мост до Седловината, ограничаваща видимостта. Нивелационен разрез, изработен от д-р Ахинора Балтакова.
Отдолу е минавал буен поток, който вече е пресъхнал. С времето мястото е обраствало с дървета и храсти и мостът е потъвал в мълчание.
Какво се случва там?
През декември 1872 г. издайничеството на Димитър Общи и другите заловени от Арабаконашкото приключение вече е дало плодове. Разгромени са комитетите в Тетевенско, Орханийско и Ловешко, арестуваните са стотици.
Левски е най-издирваният на Балканите, властите разполагат със словесното му описание и с актуална негова снимка. Той обаче си върши работата, обикаля Тракия и взема мерки да спаси организацията си. После през Сопот и Троян се промъква в Ловеч, за да вземе архива на Централния комитет и да го отнесе през Търново във Влашко.
Левски организира пътуването си от Ловеч със смайваща прецизност за детайлите и с подсигуряване. Нищо не е оставено на случайността, няма самонадеяност и дори капка непредпазливост.
АРХИВИ: Тази снимка от Държавния архив е една от 7-те, направени при възстановка на пътя на Апостола в началото на ХХ век. Обективът е насочен назад към Пази мост, след като той е бил отминат от Левски. Горе вдясно е обозначено мястото на Гьола, където е имало чешма и параклис.
Ден преди него за Къкрина е проводен Христо Латинеца, комитетски човек и съдържател на хана там, за да го отвори за нощуването на Апостола.
На 26 декември, втория ден на Коледа, към 16 часа Левски поема от Ловеч през Стратеш. Това е най-късият ден в годината - само 9 часа, и той вече преваля.
Облечен е по турски - с ямурлук, пояс и потури в цвят "вишне чуру" (тъмновишнев). Пуснал е на 50 крачки отпред брата на своята укривателка Величка Хашнова с още 2 момчета, уж играят, а всъщност да гледат за постове и засади.
На пътя откъм махалата Дръстене се появява Никола Цвятков Бакърджията, член на комитета. Той е на кон и е зашил комитетската архива в самара му. Тук Левски отпраща момчетата да се връщат, защото Никола вече може да оглежда пътя напред от височината на коня си. Вървят заедно и отдалече Никола вижда на Пази мост двама конни заптии. Единият е Оджоолу Асан, другият е Хасан Али чауш, включен после и в потерята за Къкрина.
ПРОВЕРКА: Доц. Александър Сарафов насочва прибора от Пази мост към билото. Христо Тотев (на заден план) сверява по карта.
Според онези, които отричат да е имало предателство, тъкмо помакът Хасан Али има главна заслуга за залавянето на Левски. След години изниква дори негов спомен за случая, който обаче има доста белези на изфабрикуван.
Пътниците спокойно стигат моста. До него има чешма и Левски се отбива да пие от нея. Али чауш пита Бакърджията закъде е тръгнал. - "За Търново, ще купувам бакър." - "А този с тебе къде отива?" - "Не знам, застигнахме се из пътя."
Тук Левски се обажда: "Отивам на лозето да видя колко боклук (оборски тор - бел. авт.) са ми сипали кираджиите." И веднага пита: "Ти познаваш ли ме? Аз те познавам. От Ловеч съм". После кривва вдясно към лозята.
Заптиетата продължават назад към Ловеч, а Николчо - напред към Къкрина. Левски описва широка дъга от юг през лозята и пак излиза на пътя при Гьола, където спътникът му го чака. Там възсяда коня, а Николчо тръгва пеша. Пристигат в Къкринския хан по тъмно, към 20,30 ч.
Интерпретации
Привържениците на тезата за предателството на поп Кръстьо отдават малко значение на срещата със заптиетата при Пази мост. Според тях потерята в Къкрина предварително е знаела кого ще залови.
Но за опонентите на предателството срещата на Пази мост е ключова. Според тях заптиетата са се усъмнили в думите на Левски и са поостанали на моста да наблюдават. Видели са Левски и Николчо пак заедно при Гьола и са осъзнали, че Левски ги е излъгал.
Ловешките лозя свършват току след Пази мост, а Гьола е в землището на Горно Павликени и той няма работа там.
УРЕДИ: Теодолитът, с който екипът засече координатите на Пази мост и на реперите в сектора на изток от него.
Обзети от подозрения, те ще се върнат в Ловеч, ще докладват на каймакама и даже ще сверят кого са срещнали с полицейската снимка на Левски.
Тази версия добре обяснява и участието на Хасан Али в потерята. Нужен е бил за разпознаване на Апостола като единствен, който го е виждал. А каймакамът лесно ще съобрази къде да насочи потерята и без предателство. Няма друго място за нощувка на толкова окъснели пътници през зимата освен в село Къкрина. Другите села след него по пътя за Севлиево са все турски.
В съмнителния спомен на Хасан Али (разказан на стари години от сина на Христо Латинеца) той твърди, че хич не хванал вяра на Левски и казал на другия заптия: "Днес българите имат Байрям (Коледа),
а тоз гяур ни баламосва,
че отива да работи на лозето". (Левски обаче казва, че само ще нагледа какво е свършено, а не че ще работи.)
Контравъпросът на Левски "Ти познаваш ли ме? Аз те познавам" е определен като "непремерена, дори агресивна реакция, породена от лекомислие". Поведението на Левски е наричано и "доста непредпазливо, безразсъдно, да не кажем самонадеяно".
По-умерените анализатори говорят за "малка грешка на Апостола, която му е струвала живота", и за "трагична случайност".
Има обаче и психологическо тълкуване на поведението му, което е направо нахално: Че Левски вече се бил "предал на безразличието, след като видял, че делото му е пропаднало".
Някои късни изследователи си дават сметка, че може да е нямало пряка видимост от Пази мост до Гьола и приписват на заптиите свръхбдителност и всевъзможни, с нищо недоказани подвизи.
Според един
те са се прокраднали
до Гьола и са видели как Левски и Никола се събират повторно.
РЕЛИКВА: Пази мост в днешния му вид. Това е една от спирките на Левски по пътя към неговата Голгота.
Според друг те ги проследили чак до Къкрина и сами са събрали потерята от турските села (каквито наблизо няма). Според трети са се покачили на близкия баир и са наблюдавали Гьола отвисоко.
Според четвърти на връщане към Ловеч са се извърнали от височина на пътя и са видели какво става при Гьола. А един автор от 1990 г. смело премества Пази мост чак на Пиклин дол, където друг поток тече в друга посока.
Ако обаче заптиетата не са видели как Никола дочаква Апостола при Гьола, властта няма как да съобрази, че Левски също отива в Търново и ще отседне в хана. Опирайки се на подозренията на заптиетата, тя би претърсила колибите по лозята в района.
Няма данни да го е направила, така че за самонадеяност на Апостола не може да става и дума. Ако има предателство, потерята е знаела кого гони в Къкрина без значение какво са съобразявали заптиетата на Пази мост. Срещата им с Левски по никакъв начин не помага за залавянето му.
Най-важният въпрос
Така въпросът какво и докъде се е виждало от Пази мост оная зима става критично важен, за да се установи дали Апостолът е бил предаден.
В контекста на събитията след 22 септември 1872 г. (Арабаконашкия обир на Общи) и комитетите на Левски, и самият той стават жертва на цяла серия от предателства.
СЪРАТНИЦИ: Николчо Цвятков (вляво) и Христо Латинеца са с Левски до последния му дъх и не го издават.
Никой от спорещите не ги отрича. Страстите са за това дали е имало и едно последно предателство, конкретно на Левски. Фаталното "Фанете тогоз!" ще да е било изречено в Ловеч след 16 часа този ден, когато предателят вече се е убедил, че Левски върви към Къкрина и ще преспи там.
В началото на ХХ век са правени възстановки на място по целия път до Къкрина (Виж снимката на 7-а стр.). Няма сведения обаче да са правени специално с тази цел измервания на местността с геодезични уреди, за да се снемат точните координати и да се определи чрез триангулация, нивелация или по картографски способ наличие или липса на видимост от Пази мост до Гьола.
С времето този метод за търсене на истината става единствено възможен. Местността е била гола, но с годините тя обраства с дървета и храсти. Има и залесявания, някои от които са гротескови, тъй като са точно по пътя на Левски към неговата Голгота. А и споменът къде е бил Гьола избледнява и вече е изгубен. Деветашкото плато, през което минава пътят за Къкрина, е карстово, с множество потоци, подземни реки, пещери, понори.
НЕУМЕСТНО: Снимка от височина на местността в момента. Бялата стрелка указва мястото на Пази мост в гъсталака. Вдясно личи и надписът в прослава на БКП, който 40 години пречи да се установи видимостта.
Повечето извори обаче са каптирани в епохата на ТКЗС, а заблатените места (гьоловете) са пресушени.
Днес в Ловеч не са сигурни къде е бил Гьола, също както доскоро не знаеха и къде е Пази мост.
Експедицията
Затова в. "168 часа" покани доц. Александър Сарафов от Географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и гл. ас. Ахинора Балтакова да направят проучване намясто и да определят зоната на видимостта. Екипът им включваше още геоморфолога Христо Тотев и Петър Нинов, експерт по кадастъра.
В статията си отпреди 25 г. Константин Илиев се чуди защо подобно изследване не е правено по-рано.
Любомир Банчев
Обяснението отчасти е - заради секретност на топографските карти. Те имат военно приложение и поради това са държавна тайна дори и днес. Чак през 2003 г. Народното събрание вдига тайната от тях, но не цялата. Някои видове карти остават в категорията "поверителни", въпреки че вече има GPS, Гугъл и спътникови снимки.
Вечнозелена слава на БКП!
Гледката от Пази мост е запречена през 1971 г. за слава на БКП. В чест на нейния конгрес баш след моста чрез засадени дървета е изписано "Х конгрес БКП".
Като всички конгреси на БКП и този е исторически.
ЗАСЛУГА: Любомир Банчев от Ротари клуб показва табелата на Пази мост. От 2 г. по почин на клуба мястото е направено достъпно.
Той одобрява нова конституция, която прави Тодор Живков президент на България.
Има и други места, където горските дейци пишат послание във вид на гора - например на разклона за Копривщица е надписът "Софийски окръг".
Надписът при Пази мост обаче се вижда добре само от въздуха. До разпада на Варшавския договор край Ловеч минава трасето за всички граждански полети до Варна, но и до Бургас, тъй като зоната около Равнец е само за военни самолети.
Живков е можел да прочете надписа на път към резиденцията си в Евксиноград през лятото, когато дърветата са добре разлистени.
И конят говори
Потерята в Къкрина си е нямала представа, че и Апостола е яздил коня на Николчо. Тоест Хасан Али не е видял как Левски го яха при Гьола, а Николчо тръгва пеша. Доказва го съдбата на коня.
След залавянето Апостола е обискиран, ханът и съседната къща са претърсени. Но не и конят. Той е отведен в Ловеч като кон "йова" (свободен) на комитите. За да не го хранят, го натирват на поляните и самарът с архива се извърта под корема му. Николчо не издава нищо, макар че го бият с тояги още в Къкрина. От София го връщат в кауша в Ловеч през януари и на свиждане с пастрока си той му заръчва да намери коня. Онзи дава подкуп на гавазина и си го прибира. Така архивът е спасен. Никола го пази чак до 1901 г., когато го предава в музея.
НФСБ
Седем потенциални предатели на Левски
Дата: 20.12.2012; рубрика: Следите остават; автор: Росен Янков
Сподели: Svejo Twitter Публикувай Бъди с нас
В голяма публикация в броя си от 18 декември "168 часа" обследва последния път на Васил Левски от Ловеч до мястото на залавянето му в Къкринския хан на същия ден преди 140 г.
Акцентът бе върху срещата на Апостола с конен патрул от 2 заптиета на Пази мост. Там той прави заблуждаваща маневра - казва им, че отива на лозето си, свива вдясно, описва широка дъга през полето и отново излиза на пътя за Къкрина.
Тази среща е обект на особен научен интерес вече 100 години. От нейното тълкуване зависи отговорът на въпроса дали Левски е бил предаден. Някои историци я представят само като епизод от биографията на Апостола - спирка по пътя му към неговата Голгота. Тези учени защитават тезата, че Левски вече е предаден от поп Кръстьо и потерята при Къкрина е знаела кого дебне.
За другата група учени обаче залавянето на Левски е резултат тъкмо от срещата на Пази мост. За част от тях предател на Апостола изобщо няма и той е допуснал грешки, с които събудил подозрение у заптиите. Те са го следили с поглед или са го последвали крадешком, за да установят, че той пак се отправя към Къкрина и най-вероятно ще нощува там. Тези учени се стремят да изчистят позора на предателството най-вече от името на поп Кръстьо.
По-свободно боравещите с фактологията автори лансират версии, че не попът, а укривателката на Левски Величка Хашнова го е издала.
ВЪЗСТАНОВКА: В няколко кадъра от началото на XX век е проследен пътят на Левски до Къкрина. На снимката от държавния архив двама души показват как Левски и Никола се събират при пътеката от Дръстене.
Или издайник е брат Марин Поплуканов, председател на комитета. Може да е спътникът на Левски до Къкрина Никола Цвятков или пастрокът му Никола Сирков, който подозрително скоро след обесването на Левски се пропива и умира от цироза. Издайник може да е и Христо Латинеца, ханджията в Къкрина. Всички те (без арестувания Поплуканов) са знаели, че Левски отива в Къкрина.
За да се провери дали заптиетата на моста са могли да държат под око накъде отива Левски след срещата с тях, трябва да се направи топографско измерване на местността. То ще установи докъде се е простирала видимостта от моста съобразно релефа на голата тогава местност. Днес това не може да стане ясно с просто око, тъй като има много шубраци и залесявания, правени в по-късни години.
В. "168 часа" заведе на моста експертен екип от геоморфолози, който сне точните координати на реперите в целия зрителен обхват на заптиетата от Пази мост. След това изготви карта на видимостта им и нивелационен профил на местността според надморската височина на реперите.
Екипът категорично доказа, че видимостта от моста е само около 500 метра.
ГЛАВНИЯТ ЗАПОДОЗРЯН: Поп Кръстьо Никифоров (седналият в средата) с борци за църковна независимост.
Анализът на топографските данни показа, че срещата със заптиетата не е повлияла по никакъв начин на залавянето на Левски. Така че налице е предателство. Самата личност на предателя обаче не може да се установи с помощта на географията. Това е работа на историята.
Днес се гмурваме в нея и очертаваме кръга на онези, които е било възможно да предадат Левски.
1. Никола Цвятков
Младежът с прякор Бакърджията е комитетски човек. Пастрокът му Никола Сирков е укривател на Левски. Никола потегля едновременно с Апостола от Ловеч и се засича с него при пътеката от махалата Дръстене. Оттам вървят заедно. Никола язди кон, в чийто самар е зашит архивът на комитета. Крайната им цел е Търново.
Като единствен очевидец след Освобождението Никола дава изчерпателни сведения за срещата със заптиетата на Пази мост. Източник на информация за нея обаче е и самият Левски според това, което е разказвал на други арестанти, както и в своите показания пред съда. Трети източник е един спомен на заптието Хасан Али чауш, който обаче е много късен и крайно недостоверен.
Разказите на Николчо са общо 3 пред различни изследователи. В тях има и неточности, например че онази нощ в Къкрина имало пълна луна. Но в главното Никола е последователен и категоричен.
На сутринта в Къкрина Апостола и раненото от него заптие са качени на волска кола за Ловеч. Никола е вързан заедно с ханджията и върви отзад. По пътя ги бутат в един трап и ги пребиват, за да изтръгнат признание. Те обаче са твърди и тогава, и по-късно пред съда.
Никола е свидетел на очна ставка на Левски с поп Кръстьо в ловешкия кауш същия ден. След това Апостола му разказва как е протекла тя. Никола съумява да спаси и коня с архива и опазва документите. Поведението му изцяло изключва да е предател.
2. Христо Цонев Латинеца
Споменът на Хасан Али е съмнителен, защото е преразказан чак на стари години от сина на Христо Латинеца, който го бил знаел от баща си. Минали са много десетилетия, но Христо Латинеца също е в кръга на възможните предатели. Като изкарва заптието толкова бдителен, синът гледа да оневини баща си.
Христо Латинеца е пратен ден преди Левски от Ловеч за Къкрина да отвори хана и да го приготви за нощувката на Апостола и Николчо. Минути преди турците да нахлуят, Латинеца излиза от хана и отива при роднини да вземе втори кон за Левски. В опита си да се измъкне Апостола грабва и неговия пищов от хана и стреля с него.
Латинеца се връща без кон доста бързо и също е задържан заедно с Николчо. Двамата обаче докрай отричат да са познавали Левски. По обратния път до Ловеч същата нощ заптиетата пребиват и него, за да издаде кквото знае.
И пред съда в София Латинеца твърдо отрича да познава Левски, макар Апостола да го е посочил като свой познат, когото обаче не бил виждал отдавна. На въпроса на разпитващите: "Дяконът казва, че когато си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там", отговорът пак е непоколебим: "Нека казва, не го познавам."
Не е вярно, че Димитър Общи издава хана като комитетско свърталище. Тази теза се лансира, за да се пришият на отявления предател и всички други предателства. Общи не е знаел за хана. А и Латинеца не е негов собственик, само го е наел, и то отскоро - от май 1872 г. Левски едва ли е отсядал преди там повече от веднъж.
В силно белетризираната биография на Левски от Стоян Заимов Латинеца бил казал на Апостола:
"Бай Василе, по-скоро бягай от тукя, защото третий път стана вече как ханчето нощно време е претърсвано от Ловчанската и Севлиевската полиция. Търсят те под шумка и под дръмка..." Тук обаче, както и другаде в своя текст, Стоян Заимов е крайно недостоверен.
Съдът пуска Латинеца и Никола. Стражар ги връща в Ловеч, но там ги държат в кауша чак до 25 март, после ги освобождават. Латинеца също като Никола е крайно невероятен предател. Двамата мълчат за Левски и не се издават един друг. Но за разлика от Никола се допуска Латинеца да е обадил на поп Кръстьо, без да го подозира още в нищо, кога Левски ще отиде в Къкрина. Няма как да се разбере дали това е така.
3. Никола Сирков
Укривателят на Левски в Ловеч вероятно го е приютил на Бъдни вечер преди залавянето му. В къщата им Левски имал скривалище и при едно по-ранно претърсване е бил в него и се е измъкнал като по чудо изпод носа на заптиетата.
Никола и жена му Мария Сиркова може неволно да са издали пред поп Кръстьо нещо за Левски, но едва ли. Попът вече им е изглеждал подозрителен, често ги е посещавал и подпитвал дали няма Левски или някой друг да отива към Търново, за да проводи писмо по него. Веднъж попът дори остава цяла нощ у Сиркови да чака Левски да се появи.
Никола Сирков се пропива и умира от цироза само 6 месеца след обесването на Левски. За тези, които искат да оневинят поп Кръстьо, това е подозрително и те го отдават на гузна съвест.
4. Величка Хашнова
Укривателката на Левски е имала дрязги с поп Кръстьо по енорийски въпроси и е взела страната на баща си поп Лукан в разправиите му с поп Кръстьо. Брат Марин Поплуканов пък е арестуван и изправен пред съда в София. Всичко това, твърди се без доказателства, правело Величка Хашнова вероятен предател - тя била дала на турците Левски, за да спаси брат си.
Хашнова първа обявява поп Кръстьо за предател. Прави го открито, и то още преди Левски да бъде заловен. Тази теза е подхваната и от братята и се превръща във всеобщо убеждение на най-близките съратници на Левски, а и на самия него.
И в по-късните си действия, например през Априлското въстание, тя е безукорна. Укрива 3 месеца през 1876 г. Христо Иванов - Големия в дома си в скривалището на Левски. То буквално е взривено от потеря, но Христо Иванов успява да си пробие път със стрелба и да се спаси. По-късно Хашнова се грижи и за заловени Ботеви четници.
5. Марин Поплуканов
Председателят на Ловешкия таен комитет е арестуван заедно с Димитър Пъшков, след като Димитър Общи почва да издава организацията. Двамата са закарани в София и са осъдени на каторга, от която се връщат след Освобождението. По-късно Поплуканов е депутат и кмет на Ловеч.
Опитите да бъде оневинен поп Кръстьо най-често са за сметка на Марин Поплуканов. Той е обект и на множество по-късни инсинуации и фалшификации. Изтъква се, че след ареста му в Ловеч мюдюринът се държал много приятелски с него и с Пъшков, гощавал ги, черпел ги с кафе и пр. По-късно в Анадола Поплуканов живеел твърде охолно за разлика от другите заточеници, а накрая мистериозно се изгубило тефтерчето му, в което си водил сметки. Тук намекът е, че Поплуканов е харчил комитетските пари, за чието присвояване е наклеветил поп Кръстьо.
Изтъква се също, че самата му фамилия е "лукава", в нея има заложено лукавство. Към нея поради невежество или заради злоумисъл се пришива и Тодор-Лукановата фамилия в Плевен, чиято издънка е убитият премиер Андрей Луканов. Тя обаче е сродена в Ловеч не с фамилията Поплуканови, а със Сиркови, които са най-верните съратници на Васил Левски.
Най-после исторически фалшификат е също и че при разрушаването на Поплукановата къща през 1964 г. били "открити" 1600 турски монети, между които и златни - все емисия преди 1867 г. Тук намекът е, че това са присвоените пари на комитета, както и наградата, която Марин Поплуканов е получил за предаването на Левски.
Тази теория е твърде нескопосана. Марин Поплуканов е имал множество възможности да изхарчи тези пари, особено след Освобождението, а не да ги държи като съкровище, което някой ден ще го уличи.
От друга страна, той е главният обвинител на поп Кръстьо и организира и направлява публичното му опозоряване. Като кмет Поплуканов е искал от всеки кандидат за служба в общината ритуално да заплюе поп Кръстьо, за да получи назначението. Той е организирал и цедка в подчинената му пощенска служба в града за кореспонденцията на попа и е следял и късал писмата от и за него.
Поплуканов обаче е арестуван повече от месец преди залавянето на Левски, така че той не е могъл да знае дали и кога Апостола ще поеме към Къкрина, че да го издаде. Той със сигурност не е предателят на Апостола.
В следващия брой четете аргументите за и против шестия, най-вероятния предател на Левски поп Кръстьо Никифоров.
манафа
Общият предател
Дата: 07.02.2013; рубрика: Наука; автор: Росен Янков
Сподели: Svejo Twitter Публикувай Бъди с нас
Един скапаняк е натресен на Левски за негов помощник и това се оказва фатално. Той съсиспва организацията му, а него праща на бесилото.
Но Димитър Общи - най-големият и най-долният предател в българската история, не е българин. Той претендира да е общ за българи и сърби, оттук и неговият прякор. Общо е обаче предателството му, даже всеобщо. Той издава наред и повсеместно каквото се сети, като накисва и невинни хора. Издава участниците в разбойническите му акции, издава мрежата от тайни комитети и стотици дейци в нея, издава и самия Левски. Накрая лъже пред съда във вреда на Апостола, гледайки го в очите.
Общи е късогледо, даже престъпно натрапен на Левски от началника му в Букурещ Любен Каравелов и от войводата Панайот Хитов. Левски го знае що за птица е още от времето на легиите в Белград.
ПОДЛЕЦ: Димитър Общи е най-долният предател в българската история.
Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. После обаче упорито отказва да приобщи Общи към делото. При обиколката им го държи "у лево" и се оказва прав - Общи не струва като водач, няма акъл не само за бунтовник, но и за прост хаирсъз. Каквото и да направи - все е провал.
Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех. (Виж на 36-а стр.)
Откъде се взема
този никаквец?
Как стига толкова близо до Левски, че опитва да го измести с вътрешен преврат? Защо измежду хилядите дейци за освобождение в България, във Влашко и в Сърбия никой освен Левски не проглежда колко страхлив, глупав и вреден е?
Димитър Николич е родом от Дяково в областта Метохия, част от сегашната държава Косово, която бе откъсната наскоро от Сърбия. Той е сърбин, но чат-пат се е обявявал за македонец и затова освен "Косовеца", му викали и "Македонеца". Явно го е правил, за да наблегне, че е роден в изконна сръбска земя, каквито още тогава са претенциите за Македония.
ДАЛНОВИДЕН: Левски е бил наясно какво бедствие е Димитър Общи.
В същия дух са били и оскърбленията към тамошните българи от легията, в която е бил записан.
При раждането му през 1838 г. гр. Дяково е населен предимно с арнаути, а сърбите са били малцинство (17 000 спрямо 3800 при съвсем малко турци, цинцари и цигани). Днес населението там е 95% албанци и 5% цигани. Освен родния си език е говорел добре турски и албански, но с българския се затруднявал. Дава показанията си на турски и това обяснява защо в протоколите от разпитите му няма никакви грешки или неточности, допуснати от писарите.
Димитър Общи
обаче е отчайващо примитивен човек
Неграмотен е, макар че Левски го описва по-меко като "безкнижен" и поради това негоден за комитетската работа. За да се справи, Левски му назначава даскал Васил Бушаранов за личен писар. Колко е бил зле с изразяването на хартия се вижда от "рапорта" на Общи до Ловешкия комитет, с който приканва да му се разреши да убие дякона Паисий, наместника на владиката.
В АМОК: Анастас Попхинов бълва злобни закани към Левски
Писан е собственоръчно, но си личи, че му е помагано:
"872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял."
И по-нататък: "и молави Братя Пратетеми Поскоро на Централния чернали душа или не е явете ми с същата Пощ По скоро додиса мае Тадева даго очиста ако е и за чистене нека са потпишат 24 лица да го очиста и Повнители зимъска когато ми казахте Тас черна душа че казал некаде че в наш Ловеч има добри работници."
Общи разказва на разпита, че напуснал Дяково 12-13 годишен, без занаят и 8 години слугувал в Сръбско "при големи хора" и още 6 г. в гостилници в Букурещ и Гюргево.
Прекъснал слугуването, за да влезе в
"сръбския башибозук",
както той нарича Първата легия на Раковски. После пак е слуга в хан и през 1865 г.
ЗАБЛУДЕН: Любен Каравелов се оставя да бъде воден за носа от сърбите.
отива в Италия и се записва доброволец във войската на Гарибалди.
Според документ от наборната канцелария във Флоренция е постъпил на 24 май и е освободен при "разформиране на частта" на 20 септември 1866 г. Тези 119 дни служба му дават правото да носи Възпоменателен италиански орден от 1866 г.
В действителност обаче Общи е бил наемник в Австро-Пруската война. В нея Италия се намесва, за да завземе областта Венеция. Тя открива втория фронт на 20 юни, но само след 4 дни италианците са разбити. Скоро обаче и австрийците са бити от прусаците при Садово. Тогава Гарибалди нахлува през Венеция в Тирол и Австрия е принудена да подпише примирие на 10 август.
Така излиза, че войната на Общи е траела само 51 дни. Дори по-малко, защото след тежкото раняване на Гарибалди при Монте Суело неговите доброволци се разбягват.
ИЗБОР: Панайот Хитов отива да се бие за Сърбия, а не за България.
Общи е най-пъргав, но бягат и капитан Петко войвода, и другите българи.
След 55 дни цяла група от 82 души отива в Крит, за да воюва с турците.
Общи твърди, че за 3 г. се е бил храбро в 10 сражения
Удостоверението за участието му обаче е с дата 30 октомври 1868 г. и не указва докога е останал в Крит. Според свидетелство на Панайот Хитов "не издържел доде са придадоха критените и от там дошел у атина от атина у влашко из влашку у сарбия у белграт и таи това беши 69 година приз марта".
Общи пък казва на разпита, че се предал на Сава паша в Сфакия и понеже имал гръцки паспорт, бил качен на френски параход за о. Сирос. Дали му 500 драхми плюс пътните и през Цариград се озовал в Браила за 4 месеца. Там според Хитов направил малка гяволия.
Взел с измама от десетина българи 15-20 хиляди гроша, уж да ги снабди с оръжие и да ги поведе в Балкана. Отвел ги обаче в Белград, скрил им се и избягал с парите в Смедерево.
През 1870 г. се върнал в Браила с писмо от Хитов до комитета, което препоръчва: "Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен."
Прехвърлянето на Общи през Дунава трае почти 2 г. - от септември 1869 до юни 1871 г., тъй като Левски не го иска и бави съгласието си. А когато Общи най-после пристига в Ловеч на 16 юни 1871 г., Левски е на обиколка. Той се връща в Турну Мъгуреле и повторно минава Дунава след 2 седмици. Двамата се срещат в Сопот на 1 юли и оттогава Левски е принуден да търпи Общи повече от година.
В началото го държи настрана от работата. Месеци наред, уж за да го подготви, му възлага незначителни задачи и го оставя по хановете да чака.
А на събранията на комитетите Левски
ходи сам,
както и преди. Това поражда недоволство у Общи и у другия помощник - Ангел Кънчев. "Като вървяхме по пътя, раказва Общи на разпита, Ангел се препираше с Дякона: Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо. Ние с Димитра или ще отидем отсреща (т.е. във Влашко - бел.ред.) или ще обикаляме и тримата поотделно."
Така се стига до знаменателното събрание "в лозето на доносчика" край Ловеч. То решава по вишегласие революционната територия да се подели. Общи поема комитетите от София до Плевен с идеята да се разпростре и в Македония, а Ангел Кънчев се насочва към Северна България. За Левски остават Тракия и върховният надзор.
Общи обаче подхваща интриги и се държи като сепаратист във "владенията" си. Той живее за сметка на комитетите, харчи нашироко и "забравя" да отчита народните пари. Пренебрегва нареждания на Левски и дори следи пощата му. Някои селски комитети писват от своеволията на Общи, но пък комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и др. са на негова страна и се опълчват на Апостола.
Стига се до необузданата агресия на дребния горделивец Анастас Попхинов, порицаван по-рано от Левски, че като куриер е отварял писмата му. Попхинов се сдушва с Общи и се одързостява да хули Левски, че бездейства и яде народни пари. Накрая дори го заплашва: "Недеими туку стапа на краката, че ща са исправа един пат и ще та клацна в челото, и нема да ма забравиш за секоги."
Това вече е бунт!
Левски обаче отговаря със сдържано достойнство, припомня устава на Попхинов и определя думите му като "мърсотии" и "бълвочи". В това писмо на Апостола е и паметната му фраза: "Аз съм посветил себе си на Отечеството."
И той взема мерки да изолира Общи. Прави организационна реформа на района му и създава междинната инстанция "окръжен комитет". За такъв определя предания нему комитет в Горни извор, а не Етрополския, предлаган от Общи. Освен това Левски отказва да издаде на Общи пълномощно за дейност в Македония. Накрая докладва на Каравелов през юли 1872 г.:
"Д. Общий ще го извадя от службата му, поради неспособностите му... Хвалби по-много, с лъжи пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: ей Братя: Купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска има нещо! Тук таме и лъгал; че бил принесал хиляди иглинячки."
В друго писмо в отговор на укорите, че не се доверява на Общи, Левски пише: "Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа)... Как ще му дам пълномощно като кого где срещне от работниците, казва им: Като не ми праща пълномощно
и аз вече няма да внасям нему пари
Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари."
Общи нарушава устава и усеща, че вече си е заслужил смъртната присъда, предвидена в него. Левски обаче така и не му я издава навреме. Общи обира хазната при Арабаконак въпреки изричната забрана на Левски. След месец бандата му е разкрита, Общи е заловен и веднага започва да пее.
Сръбски провокатор?
Последните думи на Димитър Общи, като вижда, че го водят на бесило, са едно горко провикване: "Ах, те ме излъгаха!"
Кои са тези те? От кого Общи е очаквал да спази обещание да го свали от въжето?
Възможно е това да са разследващият Мазхар паша и турският съд. Подлъгали са го да издава с уверение, че за награда ще получи по-мека присъда и ще отърве въжето. Напълно възможно и все пак по-малко вероятно.
Още при ареста му Общи малодушно моли да не го мъчат и обявява, че ще изкаже всичко. Цялото му поведение след това - бодрият дух по време на разпитите, усърдието и изчерпателните отговори - показва, че не е изтезаван. Получаващи наготово и без натиск онова, което искат, турците нямат причина, нито нужда да му обещават сделка.
Според покойния писател Йордан Вълчев Общи се смята за излъган не от турците, а от сърбите. Той старателно изгражда хипотезата, че Общи е бил подготвен и направляван като провокатор с цел да овладее Вътрешната организация и да я постави в услуга на Сърбия. А в случай че бъде заловен - да разгроми организацията, издавайки структурата и главните действащи лица.
За този втори случай - ако бъде заловен, Общи е получил уверения, че ще бъде спасен, пише Вълчев. Обяснено му е, че турците са благосклонни към предателите, тъй като те според турския закон сътрудничат на властта и могат да разчитат на снизхождение и на награда. (Тъкмо на такива "права" се позовават двама издайници от съдените заедно с Общи и Левски - Стоян Пандура и даскал Иван Фурнаджиев.)
Освен това, допуска Вълчев, Общи е очаквал по-мек или по-твърд дипломатически ход, с който сръбската държава да отърве поданика си и дори да му върне свободата. "Така е спасен Раковски от смъртна присъда в Румъния, тъй като се е оказал гръцки поданик, така също е спасен и вуйчо му капитан Георги Мамарчев от турски арест, понеже е бил руски поданик", пише Вълчев. Веднъж вече поданството е спасявало и Общи. Той се предава на турците по време на Критското въстание, но те го пускат и дори му се дават пари за път.
Според Вълчев Общи не случайно е като залепен за българите и в легиите на Раковски, и в Италия, и в Крит, и във Влашко. Не е случайно също, че той редовно ходи в Белград, сякаш за да получава инструкции.
Аргументи в полза на сръбската връзка добавя и историкът Димитър Панчовски. Той доказва, че Общи е натрапен на Левски от Каравелов и Хитов - и двамата свързани със Сърбия. Каравелов е женен за сръбкиня, сръбският консул в Букурещ Васа Живанович му е "душеприказчик", печатницата му е подарък от сръбското външно министерство.
Хитов пък живее от сръбската си пенсия. През май 1876 г., вместо да поведе чета през Дунава, той взема 20 лири, събрани от Стамболов, купува си лозови пръчки и отива в Белград, пак за да воюва с Турция, но под сръбския флаг.
Каравелов не само налага Общи на Левски, но и до последно го защитава. А когато става ясно, че Общи е предател, Каравелов безразсъдно зове Левски да "подига революцията".
"Тряба да вървиш на бой без да губиш ни минута. На сичките тадевашни юнаци се писа да заминат на среща. Надеими се на помощ и от С. и Ч.", пише му той през ноември 1782 г.
Тук "С. и Ч." са Сърбия и Черна гора. Защо обаче Каравелов заблуждава Левски, че от тях ще дойде помощ? И двамата са били наясно, че за момента това са илюзорни надежди. И второ, защо Каравелов заблуждава Левски, че е писал писма до "юнаците" във Влашко и че те начаса ще преминат Дунава. Според Панчовски така Каравелов е искал непременно, дори с цената на нереални обещания да вдигне ненавременно въстание. От това въстание полза би имала Сърбия.
Тя все пак постига целта си. С помощ от Русия Сърбия успява да задейства организацията на Левски в свой интерес, смята Йордан Вълчев. На 1 януари 1876 г. княз Милан Обренович се обявява за крал и отхвърля васалността от Турция. Но докато още Турция мобилизира войски, Русия по молба на Сърбия инспирира създаването на Гюргевския комитет, които набързо подготвя въстание.
"И тъкмо когато турските войски се насочват към Сърбия, в най-неудобен за въстание момент, то избухва. Турците отклоняват 2 дивизии, вдигат и башибозука и го потушават жестоко и лесно. Така Сърбия отлага военните действия и привързва здраво Русия към себе си. Това привързване ще даде Нишкия санджак през 1877-1878 г., а ние ще останем разкъсани, та съдрани", пише Вълчев.
Още материали по темата:
Научно доказано: Левски е предаден!
Седем потенциални предатели на Левски
Поп Кръстьо намразва Левски
40 дни на поп Кръстьо
Агонията на поп Кръстьо
Заветът на поп Кръстьо
Палачът на Левски му вдига паметник
Анонимен
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
до никола
Ти си ибрик ашладисан и това си личи от километри! Заради такива като теб и тия мазни л.... на снимката сме в това състояние! Неграмотници.
Анонимен
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Златина Великова
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
до сезгин
Явно доста са те оправяли в разхлабения г.з с рязаната карабина, а!
до стоян
Даже и свирки на рязаните си готов да правиш така като те чета! Нещастник.
Анонимен
''-Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха САМО ТРИ заптиета?
- Не знам, ага.
-АЗ така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.''