Министър-председателят Пламен Орешарски прави все по-странни и нелогични движения. Този път дори няма старание да се прикрият въжетата, с които се управляват куклите на конци. Това ражда освен срамно-комични ситуации за самия премиер, така и непредвидимост за управлението на държавата - правителството може да падне след 5 минути, но може и да изкара пълен мандат. Задкулисието вече не се съобразява с елементарната политическа логика. Тече пренареждане.

Държавата е като закрит държавен завод, който не произвежда нищо, но все още представлява интерес, тъй като има какво да се плячкосва. Официално имотът си има ограда. Неофициално едните мутри са се разбрали с другите мутри кой да открадне желязото, кой - тухлите. Официално обектът си има пазач, даже са го нарекли министър-председател. Неофициално той нито пази, нито иска да опази нещо. От Пламен Орешарски нищо не зависи - знае го и той, знаем го и ние.

Това отдавна си е мое

Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС определено е най-яркият скандал и като такъв той успя да отклони вниманието от ускореното превземане на ключови позиции и изпълзяването на разни олигархични схеми. Премиерът назначи 17 заместник-министри и 9 областни управители. В близките дни се очакват и останалите. Голяма част от тези хора се завръщат на работните си места след един мандат пауза. Абсолютно същите хора на абсолютно същите места.

 Само три примера: Бюрхан Абазов, замесен в скандални продажби на държавни имоти в защитени територии по морето, отново ще бъде заместник на земеделския министър. Чавдар Георгиев отново ще бъде втори в министерството на екологията, след като негов подпис стана една от причините Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България във връзка с Общия устройствен план на Царево. А Анна Янева, дясната ръка на Румен Овчаров, отново ще ръководи енергетиката.

Всички тези назначения са направени с подписа на Пламен Орешарски, но нито едно от тях не е негов избор. Дори министрите не са имали правото сами да посочат своите заместници. Тази привилегия е запазена единствено за централите на БСП и ДПС. Няма политическа логика двете партии да предложат лица, които са очевадно свързани с конкретни олигарси. Няма политическа логика и областните управители на Пловдив и Варна да са излъчени от ДПС. Няма логика, но няма и премиер, който да обясни тези назначения.

Не бях аз...

Бягството от отговорност е на път да се превърне в етикет на това правителство. Случаят с Пеевски е показателен. Предложението било лично на премиера Орешарски. После се оказа, че било на двете партии - БСП и ДПС. А кой го е предложил на двете партии? Кой е поискал изборът му да е под формата на блицкриг? Дори изразената готовност за избор на нов шеф на ДАНС идва от нищото. Пеевски бил готов за това, премиерът пък одобрявал. Червени депутати пишат във Фейсбук, че се срамуват, но иначе гласуваха за този избор. Отдавна български политици не са изглеждали толкова жалки. Засега единственият печеливш е Георги Първанов, чието триумфално завръщане на „Позитано“ изглежда само въпрос на време.

 Колкото повече Пламен Орешарски се държи като отсъстващ, толкова повече безобразия ще се случват и толкова по-нестабилна ще става държавата. Елементарната логика изисква той да си пожелае повече власт. И повече да зависи от него. Все пак лицето и подписът му стоят зад всяко действие на правителството. В противен случай той би трябвало да пожелае успех на БСП и ДПС и да си тръгне.

Орешарски обаче не демонстрира неудобство от ролята си на подписвач на решения. Не демонстрира и срам от това, което се случва. Засега ролята на отсъстващ му помага, защото многохилядните протести не се фокусират лично срещу него. Но преди да е побързал да се зарадва на това, някой трябва да му каже, че задкулисието много по-лесно ще пожертва него, отколкото някого от доказаните анонимни схемаджии, които сега го принуждават да назначава.

Автор: Иван Бедров