Мариана Гонсалес е на 23 години и слуша невярващо разказите на своите родители, които, преди тя да се роди, са ядели в пицария за 6 песо, а сега същото удоволствие е 10 пъти по-скъпо, докато заплатите им са се увеличили едва два пъти.

"Те ми казват, че са изяждали по една пица всеки, чиния спагети и една бира общо за 6 песо. Те ми говорят за друга планета, защото днес същото меню струва 90 песо", обяснява пред АФП тази студентка по икономика. През 1988 г. средната месечна заплата е била 187 песо. Днес тя е 466 песо (19 долара) според националното управление по статистика. В същото време цената на либра свинско месо, наричана на уличен език "Кубинският Дау Джонс", е скочила от 4,5 песо на 35 песо. Забраненият някога долар се обменяше на черно срещу 7 песо, а днес легалният курс е 24 песо за един долар. Какво се е случило от 1988 г. досега? Рухването на съветската империя, която беше главната подкрепа на комунистическа Куба, легализирането на долара и най-вече въвеждането на втора валута - конвертируемото песо (CUC), за да се предотврати циркулацията на американския долар. CUC е приравнено към щатския долар и днес струва 24 кубински песо. След края на съветската помощ през 1990 г. Куба навлезе в официално в един ужасен "специален период": липсва всичко, появи се явлението недояждане.

От тогава насам покачването на цените на основните услуги не спира - електроенергия, транспорт, вода и дори продоволствената книжка, която трябва да позволи на всеки кубинец да си купува пакет основни продукти на субсидирани цени. "Намаляването на пропастта между цени и заплати зависи от реформите, които се извършват в държавната икономика", обяснява пред АФП кубинския икономист Павел Видал, преподавател в университета "Хавериана" в колумбийския град Кали. За храна отиват до 90% от заплатата. "Кубинците страдат от този "специален период", който им не им дава възможност да повишават жизнения си стандарт. Може да им увеличаваш доходите, но това не значи кой знае какво, като се има предвид нивото на цените", посочва Омар Еверлени Перес, директор на Центъра за икономически изследвания в Хаванския университет. "Във всички страни по света има индекс за съотношението заплати-цени, но в Куба той е много висок и заплатите са много ниски: за храна отиват между 70% и 90% от заплатите", добавя той.

Това безпаричие до голяма степен подхранва дребната корупция и създаването на паралелни пазари, като се отклоняват стоки от държавни предприятия и се продават "под масата" на черния пазар. За да се намали пропастта между заплатите и цените, Павел Видал препоръчва да се премахне двойната валута, а такава стъпка е труден пъзел за всеки икономист. Кубинците получават своите заплати и пенсии в конвертируеми песо и всички вносни стоки също се плащат в конвертируеми песо. Но само част от населението има достъп до това конвертируемо песо - хората, които получават пари от чужбина, които работят за чуждестранни компании или в отрасли като туризма, в които е голяма циркулацията на конвертируемото песо.

Кубинският президент Раул Кастро също си е поставил за цел да ликвидира тази двойна валута. Но предупреждава, че тази операция изисква "строга и щателна подготовка и изпълнение, поради изключителната й сложност". Унифицирането на валутата "ще ни позволи да предприемем по-мащабни промени в сферата на заплатите, пенсиите, цените и субсидиите", заяви неотдавна той, без да даде подробности как ще стане това. Според Омар Еверлени Перес "ситуацията в Куба е толкова сложна, че няма магическа формула", за да се излезе от тази дупка, но е наложителна една първа стъпка: "увеличаване на заплатите в производствените сектори". /АФП