Вселюбящият ни Творец е дарувал на всички нас благодатни сили за постигане на вечното спасение и от нас зависи дали ще предадем себе си на световните съблазни или на Божествената любов, дали ще пропаднем в бездната на безчестието или ще достигнем Небесата.

Това заяви патриарх Неофит в словото си за преп. Йоан Рилски по време на св. Литургия в храма на Рилския манастир за празника Успение на св. Йон Рилски, предаде репортер на БГНЕС. Пред нашите очи са образите на светците, които още в земния, покварен от греха, свят, са се уподобили на Ангелите. Именно светците са хората, които свидетелстват за Божието присъствие в света и за това, че пътят към Царството Божие е открит за нас, човеците, добави патриархът. Той заяви, че появата на такива личности, като Йоан Рилски, е явяване на Божествената светлина в падналия и обзет от греховен мрак свят. "Оставил суетата на света, презрял всичко земно и бързопреходно, изпълнен със свят копнеж по Бога, жаден за чист и възвишен живот, свети Йоан още от ранна възраст насочил своите стъпки към пустинята и духовния подвиг. В библейската символика пустинното житие е етап от пътя към Бога. През него е минал праотецът Авраам, за да търси обетованата земя. В пустинята Бог се открива на Мойсей в горящата къпина и в пустинната тишина му възлага специална мисия – да бъде водач на израилския народ. В пустинята отива пророк Илия, когато трябва да спасява живота си с бягство. Там в тишината на природата и в тишината на сърцето си той остава насаме с Бога. Няколко века по-късно от Йорданската пустиня се разнася гласът на "викащия в пустинята" св. Йоан Кръстител: "Покайте се, защото се приближи Царството небесно!" (Мат.3:1), каза патриарх Неофит.

Оттам започна и земното служение на Господ Иисус Христос. Пак пустините станали убежище и на мнозина вярващи в Иисуса Христа в стремежа им към съвършенство. Убежищата на отшелниците, в които те се укриват от суетата на света, пещерите на подвижниците са подобни на Гроба Господен, в който грее лъчезарното сияние на Христовото Възкресение. Така и преподобни Йоан Рилски още на земята, отърсил от себе си праха на светската нечистота, възкръснал за вечността, и неговият образ огрявал през тъмните робски векове целия български народ, дарувайки му надежда за възкресение.

Примерът на св. Йоан Рилски не ни призовава да го следваме в "пустини и планини, по пещери и земни пропасти" (Евр. 11:38), но ни приканва да пазим душите си от греха, да изпълняваме светите заповеди Христови, да се храним с благодатните Тайнства на Майката-Църква, да възпламеняваме в себе си любов към Бога и ближните. С тези възвишени християнски добродетели, които са достъпни за всеки – на всяко място, при всякакви условия, ние ще съумеем да угодим на Вселюбящия ни Господ. С това ще облагодатим и нашето земно поприще, защото истинското служение на нашите ближни, и на цялото наше отечество и народ е възможно само в чистота, любов и правда Божия.

Образите на Божиите угодници, които още в земния си живот са се приближили към Всеблагия Господ, дивните им чудеса и силните им молитви са фарове на спасението за християнския род, опора и упование в този променлив и несигурен свят. Земните ангели и небесни човеци са колоси на духа, на чиито рамена се крепи мирозданието, защото тяхното застъпничество за всички нас е угодно на Небесния Отец. Такъв духоносен наш застъпник е и преподобни Йоан Рилски. Той с неговото "равноангелно житие" е и една от крепостите на Вселенската Православна Църква. Нека измолим неговата благодатна помощ не само да не ни изоставя в дни на беди и изпитания, но и да ни подкрепя в усилията ни да вървим по пътя на спасението: "О, велики и предивни чудотворче, преподобни Иоане! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме към твоето застъпничество. Дарувай ни съкрушение на сърцето, прогони от нас духа на ненавистта, изпълни ни с дух на любов и мир за братско единение на твоите люде. Съедини всички нас в пламенна любов към Христа и Неговата света Църква, да пазим Божествената Му спасителна воля и да бъдем истински Божии чеда". Амин, завърши словото си патриархът.

Днес Българската православна църква отбелязва смъртта (Успението) през 946 година на Св. Йоан Рилски, една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.

Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.

Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир. Светецът аскет е сред най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта - Германският и Курилският.

Свети Иван Рилски има голяма роля за въздигането на град Средец като важен културен център. Жития за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.

В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя "Завет" - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В Завета още се казва: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!"

По традиция в Рилската обител на празника са се събрали хора от всички краища на България, за да се поклонят към българския светец. /БГНЕС