Недекларираният труд е широкоразпространен особено в Южна и Източна Европа, показва проучване на Евробарометър. В България работата "на черно" формира 35 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и се оглавяваме класацията сред страните от ЕС. В Италия, Испания и Португалия нелегалният пазар на труда дава 20 на сто. В Европа средно 5% от трудещите се признават, че получават пари на ръка, като този процент варира от по-малко от 3% в повечето континентални страни, Обединеното кралство и Ирландия до повече от 10% в някои страни от Централна и Източна Европа. Недекларираният труд се среща по-често сред студентите, безработните и самостоятелно заетите лица, като се наблюдава най-често в секторите на строителството и домашните услуги. Рискът за откриването също е от значение: хората, които смятат, че рискът е малък са по-склонни да започнат нелегално работа. Според новия доклад на Европейската комисия, публикуван днес, недекларираният труд все още представлява проблем в Европа и ограничава възможностите за постигане на целите за повече и по-добри работни места и по-голям икономически растеж. Този доклад посочва основните фактори за нелегалната икономика, определя ефективни пътища за ограничаването й и предлага серия от конкретни действия на европейско и национално ниво. Новите данни от Евробарометър, който извърши първото хармонизирано проучване в цяла Европа по този болезнен въпрос, потвърждават съществуването на голям пазар на недеклариран труд в целия ЕС. „Скритата икономика пречи на финансирането на системите за социално осигуряване, възпрепятства добрите икономически политики и може да доведе до социален дъмпинг“, заяви комисарят по заетостта Владимир Шпилда. „Няма признаци, че този социален феномен намалява. Дори напротив, в някои сектори и за някои видове труд изглежда става все по-голям. Въпреки че бяха наблюдавани някои успешни инициативи за борба с недекларирания труд на национално ниво, ние трябва да засилим подхода и да предприемем по-решителни действия в целия ЕС“. Недекларираният труд е сложен феномен, предизвикан от много фактори, и следователно е нужен балансиран подход за превенция, прилагане на закона и санкции. Високото данъчно облагане и високите вноски за социално осигуряване, както и големите административните пречки, се смятат традиционно за основите фактори за недекларирания труд, но се наблюдават все по-голяма тенденция към подизпълнение и фалшива самостоятелна заетост. И накрая, в някои държави-членки прилагането на преходни разпоредби, отнасящи се към работници от новите държави-членки, накара много хора да прибягнат до недеклариран труд. Според един анализ на последните политически мерки в държавите-членки резултатите са смесени. На фона на срещаните трудности се наблюдават оптимистични практики. Данъчната тежест върху труда например не е била съществено намалена в ЕС. В същото време могат да се създадат повече редовни работни места, като се намали административната тежест и се улесни регистрацията. Успоредно с това определянето на минимална работна заплата може да намали практиката на плащането на ръка, докато по-високото заплащане на извънредния труд от своя страна води именно до такива практики. От ключово значение е да се засили сътрудничеството между данъчните и социално-осигурителните агенции и инспекциите по труда. Специални споразумения между правителствата и социалните партньори доведоха до новаторски решения като „трудовата карта“ на строителните работниците. Комисията предлага да се намалят допълнително облагането на труда и административните тежести, което е част стратегията на ЕС за растеж и заетост. Държавите-членки трябва да преразгледат преходните разпоредби в най-кратки срокове и не по-късно от следващия етап през началото на 2009 г. В контекста на свиването на трудовия пазар в много държави-членки тези разпоредби, ограничаващи мобилността на работниците от новите държави-членки, са ярък пример за административна пречка, посочват от ЕК. Комисията предлага да се улесни обменът на добри практики, по-систематичното оценяване на политиките и по-доброто измерване на недекларирания труд в контекста на новата програма на ЕС „ПРОГРЕС“; да се изследва реализируемостта на европейската платформа за сътрудничество между трудовите инспекции и други правоприлагащи органи; проблемите, свързани с недекларирания труд, да бъдат включени в общите принципи за „гъвкавост и сигурност“, които се разработват в момента и в борбата с недекларирания труд активно да участват представители на работодатели и работници. Предстоящото заседание на Съвета на 6 декември ще даде възможност за първи път да се проведе политически дебат за борбата с недекларирания труд по по-ефективен начин. БГНЕС