Днес българската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Всички славянски народи честват светеца заради славянския му произход от древни времена. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Предполага се, че баща му е бил градоначалник на Солун, а той като проконсул на града много пъти го е спасявал от вражески атаки. Св. Димитър е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.н.е. Народният култ го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пак според народните предания от днес започва зимния период. Широко разпространена е поговорката“Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. В представите на нашите предци свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от големите Задушници. На Димитровден завършва и работата на ратаите и сезонните работници. Затова и празникът се нарича още Разпус. Ралата се прибират, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Димитровден се чества и като празник на строителите и на градовете Видин и Сливен. Традицията предвижда на обредната трапеза да има пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо. Днес да почерпят Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.