Ново проучване установи, че 18% от българските младежи биха искали да живеят по времето на тоталитарния режим, съобщи бТВ.

Резултатите са от сондаж на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) на тема "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес", проведен през юни тази година сред 1100 младежи между 15 и 35 години. Проучването бе представено от директора на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Арент" Васил Къдринов.

Профилът на младежите, които биха предпочели да живеят по времето на Тодор Живков, включва живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години, обясни Къдринов. В отговорите на въпроса за плюсовете и минусите за обикновения човек да живее под управлението на Тодор Живков преобладават натрупвания в отговорите за плюсовете.

"Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора", коментира социологът. В същото време резултатите от проучването разкриват огромни пропуски в знанието на днешните млади хора за тоталитарния режим: 62% от анкетираните се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков, 51% не са наясно как точно е загинал Георги Марков и не са чували за неговите "Задочни репортажи", 85 на сто не знаят нищо за полския профсъюз "Солидарност".

За 49% от участниците в проучването Освиенцим е непозната дума, а 56% не свързват с нищо конкретно Холокоста. Васил Къдринов подчерта, че 88 на сто от младежите нямат представа какво представлява пакта "Молотов – Рибентроп", а две трети от тях не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г.

За 3% от изследваните лица ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" (вероятна аналогия с гулаш). Кариерата край Ловеч за част от младежите е каолиново находище, а думата "кулак" се оказва непозната за тях с предположения, че е синоним на каруцар, природно бедствие или шофьор.

Социологът изрази надежда, че изследването на НЦИОМ, финансирано от Европейския парламент и осъществено с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер", ще послужи като отправна точка за промяна на образователната политика в България. /БГНЕС