Някои медии в България симулират медийна свобода, търпят натиск, порочна практика на натиска в журналистическата им дейност, заяви днес на конференцията "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?" посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер, предаде репортер на БГНЕС.

Това е знак, че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура, е неговото мнение. Форумът е организиран от движение "ПанЕвропа - България" и фондация "Конрад Аденауер". Участници са ръководители на водещи медии, журналисти, медийни анализатори. Интересува ни европейската динамика на полето на медиите, на медийния плурализъм, заяви в словото си в началото на днешния форум Гергана Паси от "ПанЕвропа- България".

С мандат на ЕК бе сформирана група на високо ниво, която се опитва да разгледа проблема с медиите и да излезе с обща препоръка, тема, оставена досега изцяло в ръцете на отделните държави - членки, припомни тя. Има резолюция на ЕП, в която евродепутатите отправят редица искания, между които и да има годишни доклади за медийната свобода и проблемите с медиите във всяка една страна от ЕС.

Много са нещата, които застрашават работата на медиите, но ще оставя тези коментари на анализаторите, каза Марко Арндт, ръководител на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер". Важно е медиите да осветляват кораба на управлението от различни гледни точки, както и да поставят под съмнение неговите действия, посочи посланик Матиас Хьопфнер. Днес говорим за медийна демокрация и как тя може да покаже предимствата си, добави той.

Броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане могат да се открият тенденции, които не са толкова положителни и създават загриженост. Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите, отбеляза Хьопфнер като първи проблем.

Определено водещо място заемат определени скандали, а други се подминават и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани "отгоре", а отделният журналист не може да влияе на процеса, каза той. Има случаи, в които не можем да си обясним защо дадена личност е придобила определена медия и откъде има парите за това, посочи посланикът.

87% от допитаните в едно скорошно изследване за България смятат, че оказваното влияние върху съдържанието на медийните материали е обичайна практика. За платените публикации: има и такава практика, а потърпевшите са, например, по-малките партии - техни членове се оплакват, че им се налага да плащат за всяко интервю. А някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар,че публиката в случая е подведена. Подобна практика е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер.

България е слязла по ниво на медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-мо място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87 място днес, от общо 187 държави. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, припомни посланикът.

Младите хора, които протестират настояват и за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек. Въпросът ми е: какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е - държавата, подчерта Хьопфнер. Държавата обаче не може да играе неограничена роля за плурализма в медиите, но може да приложи ефективни правила и законодателство, смята той.

В Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, вида и размера на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея, отбеляза посланикът. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза той. В България такава практика би била похвална. За всичко това отговорност носят и самите журналисти и гражданското общество, защото Етичният кодекс често е нарушаван, каза Хьопфнер. Олигархичните кръгове имат навик да контролират медиите и така да защитават своите икономически интереси, смята той. А свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите, подчерта посланикът.

В България медиите имат чувствителност за собствените си проблеми и за своята независимост, което намирам за позитивен факт, заяви председателят на СЕМ Георги Лозанов. Има и позитивно развитие, свързано с реакцията на медиите към протестите в София през зимата и сега. Тогава, до зимата, като че ли протестите бяха запазена марка в Интернет, но оттогава насам те заеха пространство и в традиционните медии, поясни той. Ако следваме класацията на "Репортери без граници" то ситуацията в българските медии от зимата трябва да доведе до промяна в нея, каза Лозанов. Към СЕМ имаше известна парламентарна критика, но когато те идват от политици се обезсмислят и се превръщат в нещо обратно, те не водят до резултат, а увеличават усещането за ограничения и липса на свобода.

Има недоразумение в българските политици - те си мислят, че като спечелят изборите това им дава право да се разпореждат и с медиите, мислят си, че те дават парите за медиите, подчерта председателят на СЕМ. Според него не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа. Има проста формула за свобода на словото – тя се определя по това кой ти казва какво да кажеш, посочи Лозанов и обясни своето разбиране. Ако някой друг, освен теб, ти казва какво да кажеш, поне да може да се напише кой го казва. Структурата на собствеността в медиите непременно трябва да се отбележи, продължи той. Има регистър на електронните медии и почти няма какво да направим повече.

Собствениците са едно, а начините, по които медиите се финансират са други, има капитали, които се движат и източниците на тези капитали не са за подценяване, смята Лозанов. Ще чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността, поясни председателят на СЕМ. Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии, добави той. Има и склонност за интимничене между медиите и властта и това е разрушително, каза Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите - сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, е неговото мнение. От "леда", който те си купуват, като в "Сто години свобода" на Маркес, в ръцете им накрая ще остане само "вода", заключи той. /БГНЕС