"Обявените 7 приоритета в бюджета нямат своята финансова подкрепа, а реални реформи наблюдаваме само в МВР. Прозират силно политически предизборни ангажименти и политическият натиск върху бюджета е голям".

Това коментира председателят на БСК Божидар Данев по време на заседанието на НСТС, на което се обсъжда държавния бюджет и бюджетите и ДОО и НЗОК за следващата година, предаде репортер на БГНЕС.

"Не виждаме финансова политика за увеличаване на износа. Политиката трябва да бъде все повече хора да получават заплати, а не все повече хора да получават по-високи заплати. Заложеният растеж от 1,8 % го възприемаме като твърде оптимистичен. Категорично не приемаме административното увеличение на минималната работна заплата, защото няма ясна корелация между минимална работна заплата и разкриване на нови работни места", коментира още Данев.

Според Данев нарастването на общия дълг не е насочено към създаване на работни места, инвестиции и експертно подпомагане, а е предимно за социални разходи и потребление, затова ще се ползват новите заеми.

Налице е блокиране на реформата в пенсионната система и запазване на дефицита в ДОО на изключително високи нива, добави той и поиска да се възстановят средствата в Сребърния фонд.

БСК не подкрепят идеята работодателите да продължат да плащат първите три болнични дни.

"Имаме срив в уменията на НАП да събират осигурителните плащания", коментира председателят на БСК.

Той отбеляза и, че държавата плаща 2,7 пъти по-малко за здравни осигуровки, отколкото плащат работодателите и работниците.

"Няма електронно правителство, няма електронно здравеопазване, предлагаме коренно да се промени управлението на касата и държавата да участва пропорционално на средствата, които внасят", заяви Данев.

"Има ръст в броя на инвалидните пенсии, огромен е натискът за получаване на такива пенсии от освидетелстване и от десетките преференции, които се полагат. Тук са необходими решителни мерки, защото невинаги най-нуждаещите се получават средства, натискът за измами е огромен", заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

От асоциацията също не подкрепят нарастването на минималната работна заплата и предлагат договаряне на минималната работна заплата по икономически сектори.

Те не са съгласни и с идеята работодателите да продължават да плащат първите три дни от болничните. АИКБ не са съгласни и с ръста на максималния осигурителен доход и предлагат ако има увеличение и то да е до 2300 лева, а не до 2400 лева, както се предлага. От АИКБ повдигнаха въпроса за намаляване на таксите за вписвания в Търговския регистър и попитаха кога фирмите ще могат да предават финансовите си отчети само пред една институция.

"Няма нарастване на доходите в бюджетната сфера, а според нас то трябва да е минимум 10 %", коментира вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков.

"Настояваме да се увеличат парите за изпълнение на мерките в плана за насърчаване на заетостта за 2014 от 73 милиона лева на 145 милиона лева. Дума няма за осигурителните измами. Разочароващото за нас е, че на осигурителната ни система продължава да се гледа единствено като на източник на разходи, вместо да се гледа като на източник на сигурност и стабилност. Няма амбиция за промяна в политиките, пренебрегва се това, което трябва да се направи по отношение на осигурителните приходи", заяви от своя страна Ася Гонева от КНСБ.

"Твърде предпазливо да е увеличението на максималния осигурителен доход. Трябва да вървим към, в съотношение едно към десет между минималния и максималния осигурителен доход", смята тя.

От КНСБ искат 1 % увеличение на пенсионната вноска и 1 % увеличение на вноската за фонд "безработица". От синдиката не искат от 1 януари обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да се вдига на 340 лева и напомниха, че средно месечното обезщетение за бременност и майчинство, което е 90 % от това, което е получавала майката през последните 24 месеца, е 355 лева. Иван Кокалов от КНСБ, който е член на Надзорния съвет на касата пък коментира, че бюджетът на НЗОК за 2014 г. е дефицитен бюджет.

"Много от пътеките не са преразглеждани и за много пътеки водят до дефицити на лечебните заведения, ако лекарският съюз поиска да се доостойностят някои пътеки с наличните средства, това няма как да се случва", каза още той. /БГНЕС