Проучване показва, че 93% от българите заявяват, че са запознати с измеренията на сивата икономика, а 84% от тях изразяват готовност да участват в борбата за ограничаването й. Данните са от изследване на Mastercard за обществените нагласи към сивата икономика.

Проучването, което обхваща 800 българи на възраст между 15 и 64 години, е проведено през февруари 2017 г. в десет държави в Централна и Източна Европа, сред които и България.

Измеренията на сивата икономика анкетираните откриват преди всичко в практиката за наемане на работници без договор (86%), укриване на приходи с цел плащане на по-малки данъци (79%) или прикриване на транзакции от продажби (78%).

"Сивата икономика е явление, което рефлектира върху цялото общество и качеството на живот на всички граждани. Благодарение на нашия опит от партньорства с правителства по целия свят, можем да посочим дигитализацията като един от сигурните методи за ограничаването й. По-широкото използване на електронните разплащания от институциите, бизнеса и крайните потребители, наред с финансовото образование, са доказани инструменти за борба със сивата икономика, както и за по-ефективното планиране и разходване на публични средства", казва Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония.

Българите разбират негативното влияние на сивата икономика върху публичните финанси и икономика. 86% от участниците в изследването заявяват, че сивата икономика ограничава икономическия растеж на държавата.

От компанията цитират изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев да казва, че сивата икономика създава неконкурентна среда, която отблъсква инвеститорите, а без инвестиции няма икономически растеж.

Липсата на инвестиции ограничава разкриването на нови, качествени работни места и не позволява реален растеж на доходите. Ясен индикатор за наличието на сериозен обем сива икономика е фактът, че за последните десет години средната работна заплата е нараснала със 123%, а приходите от данък "общ доход" (ДОД) са се увеличили с 64%, т.е. в бюджета постъпват с около 1 млрд. лв. годишно по-малко приходи от ДОД. Картовите разплащания са eдин от инструментите за борба със сивата икономика и ние трябва да използваме всяка възможност за гасене в зародиш на икономическите деформации, посочва Данев.

Българските потребители осъзнават, че използването на електронни плащания и намаляването на употребата на пари в брой ще ограничи сивата икономика.

Нещо повече, мнозинството анкетирани твърдят, че биха плащали електронно по-често (79%), за да ограничат негативното явление.

"Радващо е, че българите много добре разбират какво е сива икономика, какви вреди нанася върху всеки от нас и как можем да и се противопостави. На ход обаче е държавата, която трябва да осигури условия и стимули, за да могат потребителите да ѝ съдействат с поведението си, коментира Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители".

Той допълва, че лотарията с касови бележки на НАП е положителен пример, а на другия полюс е липсата на терминали на много места, като например в КАТ, което ощетява гражданите с допълнителни банкови такси.

Като най-често решение, което държавните институции биха могли да предложат за ограничаване на сивата икономика, българите посочват данъчно стимулиране за търговци, които приемат електронни плащания (67%), задължително притежаване и използване на касови апарати (66%) и данъчни облекчения за потребители, които плащат електронно (65%).

За целта притежаването на терминал за електронно плащане би трябвало да е задължително за всички търговски обекти, посочват 81% от участниците в изследването.

Дневник