Френският президент Еманюел Макрон отхвърли идеята за специални условия за лондонското Сити в споразумението за Брекзит. Твърдото му послание гласеше, че Великобритания няма да получи пълен достъп до европейските пазари, включително финансовите, ако не прави вноски в бюджета на ЕС и не приеме всичките му правила, пише британският в. "Гардиън", цитирайки изявление на президента на съвместна пресконференция с британския премиер Тереза Мей.

Срещата на високо равнище се състоя, за да подчертае близките връзки между Лондон и Париж, след като по-рано беше обявено, че Великобритания ще инвестира 45 милиона паунда в подобряване на сигурността на границата в Кале.

Финансовите услуги са един от секторите, в които Франция се надява да спечели по-голям дял на пазара на ЕС след Брекзит. Предприятията от лондонското Сити са притеснени от новите бариери пред търговията, включително загубата на правата им да работят в цяла Европа от централа в Лондон, отбелязва вестникът.

Алтернативата е споразумение, подобно на това с Канада, посочи Макрон. То включва финансовите услуги, но не осигурява същия достъп, който имат страните членки. Брюксел отдавна предупреждава, че Великобритания няма да получи възможност да подбира секторите, до които ще има достъп.

Великобритания се надява, че след приключването на първия етап от преговорите ще може да използва близките търговски отношения с ключови страни от ЕС, за да получи по-добра сделка. Френският президент обаче заяви, че неговата страна ще се придържа към плановете, отбелязва в. "Гардиън".

Мей и Макрон постигнаха споразумения в области от отбраната до спорта и културата, но мигрантите бяха водеща тема, пише в. "Вашингтон пост". През последните години Кале стана епицентър на борбата на Франция да се справи с миграционната криза. Мигрантите в града често живеят при мизерни условия, опитвайки да достигнат Великобритания по всякакви начини. Макрон заяви, че ситуацията се е подобрила, но все още има проблеми и подчерта, че границата между двете страни трябва да бъде защитавана със съвместни усилия.

Френското правителство твърди, че мащабите на сегашната миграционна криза създават несправедлива тежест върху Франция, която според сключеното през 2003 г. споразумение от Туке охранява общата граница и приема отхвърлените от Великобритания бежанци. По време на предизборната си кампания миналата година Макрон беше обещал да предоговори споразумението, припомня американското издание, отбелязвайки, че поетите от британския премиер ангажименти бяха възприети във Франция като победа. Някои лондонски политици изразиха недоволство от допълнителните разходи, но други приеха срещата между Макрон и Мей като знак, че сътрудничеството между Лондон и Париж може да оцелее въпреки Брекзит.

Надеждите на Мей да постигне благоприятно търговско споразумение с ЕС засега не срещат особени симпатии във Франция, която се стреми да привлече банки и други предприятия от Великобритания. В момент, когато правителството в Лондон е слабо и разделено, а германския канцлер Ангела Меркел се опитва да сформира коалиция, Макрон се оказа водещият политически представител на Европа на международната сцена.

Френският президент се самоопределя като проевропейски центрист и е противник на популистката десница, както и на много от идеите, вдъхновили Брекзит, отбелязва в. "Ню Йорк таймс", подчертавайки, че Макрон не е направил отстъпки в една от областите, в която Мей се нуждае от най-голяма помощ - помощ при постигането на успешно споразумение за търговските отношения с ЕС след Брекзит.

"Макрон е част от поколение, което изпитва нещо като безразличие към Великобритания", казва Вивиан Пертюсо, експерт по френско-британските отношения във Френския институт по международни отношения, цитиран от в. "Ню Йорк таймс". В отношенията между двете страни има дистанция и се усеща стремеж за фокусиране върху партньорството с Германия, подчертава Пертюсо.

БТА/Дневник