В края на 2018 г. личната равносметка за отминаващата година, както и очакванията за следващата се запазват на рекордно високи нива - спрямо декември 2017, с почти 10 на сто нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто. Ярко изразеният индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната. Въпреки недоверието към институциите, политиците и политиката за мнозинството от българите вътрешнополитическите събития са с най-голям заряд и очакване за промени, което крие и най-големите неизвестни за следващата година.

Това показват данните от национално-представителното проучване на "Алфа Рисърч", което агеницята прави в края на всяка година. Сблъсъкът между очаквания и реалност, както и по-дълбоките трансформации в българското общество ще определят динамиката на социалните нагласи в близко бъдеще, а оттам – и политическата картина в страната, коментират социолозите получените данни.

За последните 20 години единствено в далечната 1998 е имало подобно усещане за удовлетвореност, показва сравнението на данните. Отрицателните оценки нарастват с 2% спрямо миналата година, но остават вторите най-ниски за целия този период. Най-голям дял от хората (46%) отново заемат неутрална позиция – "Годината беше същата като предишната", но за първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35:19). Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998- 2018, отбелязват анализаторите.

Впечатление прави продължаващият вече пета година ръст в позитивния поглед към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи очакват 2019 да бъде по-добра от 2018 срещу едва 12%, които предвиждат по-лоша година. От друга страна, ножицата между оптимисти и песимисти е широко отворена (5:1), което дори и да се окаже кратковременен, е необичаен за България феномен, посочват от "Алфа Рисърч".

Този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната. В съотношение 37:14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава. И тук негативните оценки бележат спад с 12 на сто спрямо миналата година, но позитивните не вървят нагоре.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма, (40%:22%), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

В ситуация на растящо недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и при отсъствието на ентусиазиращ социален проект все по-голяма част от българите изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг – на първо място семейството, но и приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси. Така емоционалните връзки, семейството, приятелите започват във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път, а отношението към властта и политиката – за социалните хоризонти.
В отговор на въпроса "Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате удовлетворен?" българите определят по следния начин най-важния си социален капитал:

    семейството, близките, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
    натрупаният социален опит и авторитет – 59% се чувстват полезни, защото хората ги търсят за съвет;
    личните постижения – 58% са удовлетворени от неща, които са постигнали през изминалата година.

Освен това всеки втори твърди, че му е интересно онова, което работи или учи, всеки трети – че е получил признание за професионална или извънпрофесионална дейност, всеки четвърти – че има хоби, участва в клуб по интереси и други.

Въпреки икономическите трудности, които съпътстват голяма част от българските семейства, двама от всеки трима заявяват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си.

Точно това "затваряне" в един "интимен кръг" обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности, коментират анализаторите. Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията от Истанбулската конвенция (така, както тя беше поднесена на българското общество). Същевременно именно отказът на хората да се ангажират с "големите разкази и интерпретации" обуслови неуспеха на партиите, които се опитаха да превърнат темата в кауза и на тази база да разширят обществената си подкрепа, посочват социолозите.

Ако в равносметката за отминаващата година българите са единодушни, че индивидуалните постижения и семейните отношения са най-честите поводи за оптимизъм, то в оценката си за събитията с най-голямо влияние върху следващата година те са далеч по-разколебани. Като цяло вътрешнополитическите измерения се преживяват като много по-пряко и силно засягащи обикновения българин, отколкото големите международни събития, без обаче да формират един ясен фокус.

37% посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за следващата година, а 32% отдават приоритет на местните избори. 23% отбелязват увеличението на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата срещу бизнесмени и политици, 11.8% - конфликтите в "Обединените патриоти".

Едва всеки четвърти откроява на преден план Брекзит, 16% - европейските избори, 15.6% - оттеглянето на А.Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, 9% - търговската война между САЩ и Китай.

Така въпреки недоверието към институциите, политиците и политиката, за мнозинството от българите вътрешнополитическите събития се оказват натоварени с най-голям заряд и очакване за промени, анализират от "Алфа Рисърч". Точно този процес обаче крие и най-големите неизвестни за 2019.

"Историческият опит сочи, че като правило социалните протести избухват там, където след икономически благоприятен период хората започват да губят доходи, статус, перспектива. Именно защото нито една голяма социална група не се усещаше непосредствено заплашена от цялостното развитие на страната, дисперсните протести от края на 2018 не успяха да се разраснат и масовизират", казват анализаторите.

Ако обаче съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални граждански протести и потенциално нови политически избори, предупреждават анализаторите.

Dnevnik.bg