Изпълняващият длъжността президент на Молдова и досегашен премиер Павел Филип обяви, че свиква извънредни парламентарни избори в страната месеци след последните.

С действията, отхвърлени от парламента, се задълбочава политическата криза, отприщена от противопоставянето между временно отстранения държавен глава Игор Додон и най-богатия човек и лидер на Демократическата партия (от която е Филип) Владимир Плахотнюк.

Парламентът обвини президента и Плахотнюк, че превземат държавни институции часове след отстраняването на Додон заради отказа му да разпусне парламента. Кризата се задълбочи, след като дълго неуспялата да излъчи мнозинство законодателна институция успя да постигне сделка за правителство. Тя бе плод на необичаен компромис между изтъкващия връзките си с Русия Додон и проевропейския блок ACUM на Мая Санду, избрана за премиер.

Как се стигна дотук

Според Демократическата партия на Плахотнюк сделката е постигната ден след указания по конституция срок, който тече от изборите на 24 февруари - три месеца. Между политическите сили обаче имаше разногласие кога започва обратното броене - дали веднага след вота или откакто се потвърди мандатът на новите депутати (9 март).

Конституционният съд заложи на втория вариант и срокът бе до 7 юни, но сделката за правителството бе сключена след него - на 8 юни. Додон обяви, че има право да не свиква извънредни избори, а тогавашният премиер Филип оспори твърдението.

Затова Филип, поемайки правомощията на Додон след отстраняването му, подписа указ за разпускане на парламента и гласуване през септември (избраната дата, 6 септември, е петък, въпреки че вотът в Молдова обикновено е в неделя). Демократическата партия свика и палатков лагер на привърженици в столицата Кишинев, а самият Плахотнюк свика многохиляден митинг. По-късно Украйна обяви, че заради събитията създава допълнителни мерки за сигурност по границата с Молдова, за да не допусне "изостряне на ситуацията в Кишинев чрез чужда намеса във вътрешните процеси".


Независимо от това избраната за премиер Мая Санду обяви, че смята в понеделник да свика заседание на кабинета. Според нея срокът не е изтекъл, защото конституцията говори за "три месеца", а не за 90 дни.

Молдова в последните години се управляваше от проевропейска коалиция, в която водеща стана Демократическата партия на Плахотнюк (самият той бе кандидат за премиер, но бе отхвърлен), макар социалистите на Додон да станаха първа политическа сила.

Сделката бе постигната след посещение на руския вицепремиер Дмитрий Козак, което съвпадна с визита на еврокомисаря за разширяването Йоханес Хан и директора на подразделението за Източна Европа в Държавния департамент на САЩ Брад Фредън.

Коментарите - от "двувластие" до "белезници за Додон"

Според Би Би Си в страната има опасения, че продължителната политическа криза може да доведе до сблъсъци и насилие по улиците. Молдова влиза в период на дългосрочно двувластие, отбелязва пък деловото издание РБК.

"Не бих се учудил, ако до вечерта сложат на Додон белезници, защото обвиненията срещу него са много сериозни. Додон загуби по всички линии", коментира пред в. "Взгляд" молдовският аналитик Сергей Назария, предава БТА. "Додон е изобличен, че получава финансиране за своята партия от Русия, което дава на опонентите му възможност да го обвинят в държавна измяна и опит за организиране на държавен преврат", заявява той.

В молдовската криза един след друг се включват външни играчи, отбелязва в. "Комерсант". Местната парламентарна коалиция на проруските социалисти с проевропейския блок "Сега" получи официално одобрение първо от Москва. После появата ѝ бе приветствана от Брюксел. САЩ засега не подкрепят категорично новата власт. Междувременно потъващият в изолация Плахотнюк, лидер на демократите, прави опити да запази контрола над страната, но не е сигурно, че ще успее, пише кореспондент на руския ежедневник от Кишинев.

Малко след материала на "Комерсант" САЩ признаха изборите на 24 февруари за "конкурентни" и състояли се "при уважение на основните права", отбелязва "Интерфакс".

Телевизиите от най-големия медиен холдинг в Молдова, които са под контрола на олигарха, излъчиха на 8 юни видеозаписи със скрита камера от среща на Владимир Плахотнюк и Игор Додон, говорили за създаване на коалиция от социалисти и демократи. Гласовете понякога не съвпадат с картината. Чува се обаче как Додон и Плахотнюк "обсъждат, че една от точките на коалиционното им споразумение трябва да е федерализация на страната чрез обединяване с Приднестровието, отцепило се от Молдова в началото на 90-те" години на миналия век, пише изданието.

За тази точка при евентуално коалиране на социалистите с демократите уж настоявал руският вицепремиер Дмитрий Козак, натоварен с молдовските въпроси, с когото Игор Додон се срещал няколко пъти напоследък.

Дневник