Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет с с които се намалява размерът на държавната субсидия до почти пълното и отменяне ще лишат партиите за ресурс, а в дългосрочен план "ще доведе политическите партии до невъзможност да функционират адекватно". Това се казва в позиция на Асоциация "Прозрачност без граници", която е подкрепена от много експертни неправителствени организации, юристи и професионалната общност по политически науки

В петък парламентът реши че до края на 2020 г. партиите и коалициите трябва да върнат доброволно надвзетите суми от държавната си субсидия и се фиксира субсидията на 11 лв. на получен глас на парламентарни избори. До преизчисляване на субсидиите се стигна, след като "Шоуто на Слави" представи информация от Министерството на финансите, според която през 2018 г. политическите формации са получавали не по 11 лева, а по 13.23 лева на получен на изборите глас.

Преди това парламентът реши на първо четене партийната субсидия да стане 1 лв., като прие на първо четене проекта за промяна на държавния бюджет на премиера Бойко Борисов. Сега субсидията е 11 лв. за всеки получен на парламентарни избори глас. Ако бъде приета промяната в държавния бюджет за 2019 г., субсидията ще се преизчисли на 1 юли 2019 г.

Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 г., с които едновременно се намалява размерът на държавната субсидия, което на практика означава нейното отменяне, и се приемат норми за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат съществен риск за политическата дейност в България, се казва в писмото до медиите. Учените и организациите се обединяват около позициите, че държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя основни политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа, и да служи като бариера срещу корупцията. Вместо да защитават тези принципи, промените създават нови рискове за политическата система и за демократичния процес в страната, предупреждават те.

Ето и цялата позиция:

Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 г., с които едновременно се намалява размерът на държавната субсидия, което на практика означава нейното отменяне, и се приемат норми за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат съществен риск за политическата дейност в България!

Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните кампании са сериозни, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния процес, така и на начина, по който функционират политическите партии и основните институции в държавата.

До настоящия момент не бе проведена сериозна и задълбочена дискусия, с участието на всички заинтересувани политически субекти, гражданското общество и експертната общност, които да намерят решения на множеството проблеми, произтичащи от модела на партийно финансиране в страната. Тя бе и продължава да е необходима, за да постави в центъра на вниманието съществени проблеми, каквито са:

· липсата на ясни и предвидими критерии за определяне размера на субсидията (актуалният размер се определя не в основния закон, регламентиращ дейността на партиите, а в закона за държавния бюджет, който всяка година се приема по инициатива на изпълнителната власт);

· твърде високият размер на държавната субсидия, който създава огромна неравнопоставеност между партиите, които получават субсидия и останалите;

· липсата на обвързаност между размера на държавната субсидия и реалната финансова подкрепа на партиите от техните членове и от дарителите на малки, но редовни дарения, които осигуряват устойчивост на партийните структури и дават основания за вътрешно-партиен контрол;

· изразходването на държавната субсидия за несвойствени партийни дейности, като например за благотворителност;

· задържането на субсидията в банкови депозити;

· липсата на правомощия на Сметната палата да извършва проверка за съответствие между реално получените и реално изразходваните пари в предизборните кампании (въпреки напредъка, и досега контролът на Сметната палата остава преди всичко контрол по документи);

· липса на безплатен и равнопоставен достъп до обществените медии за всички регистрирани участници в изборите.

Смисълът от държавното съфинансиране на политическите партии се състои в това да получават подкрепа, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в сътрудничество и в интерес на избирателите; да осъществяват предизборни кампании, за да представят своите идеи за управление на страната; и не на последно място, за да възпрепятстват попадането им в още по-голяма зависимост от икономическите интереси на бизнеса.

Държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя основни политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа, и да служи като бариера срещу корупцията.

Вместо да защитават тези принципи, промените създават нови рискове за политическата система и за демократичния процес в страната:

1) В краткосрочен план, в контекста на предстоящите местни избори, те ще лишат основни политически партии от легитимен ресурс за предизборните им кампании и ще възпрепятстват достигането на техните послания и идеи за управление до потенциалните гласоподаватели. Партиите ще бъдат тласнати към търсене на финансови средства от бизнеса, което е забранено от настоящия Закон за политическите партии.

2) В дългосрочен план практическото отсъствие на държавна субсидия, заедно с ограничения кръг от източници за финансиране, ще доведе политическите партии до невъзможност да функционират адекватно. Това на свой ред ще се отрази както на плурализма в изборния процес, така и на начина, по който функционират представителните институции. Цената – политическа и икономическа, ще бъде платена от всички, и най-вече от българските граждани.

Сегашният подход за извършване на законови промени в тази важна сфера на политическия живот е безотговорен и неприемлив, като за съжаление до настоящия момент негови характеристики са:

· търсенето на елементарни решения с популистки оттенък на проблем, който е базисен за демокрацията в страната и изисква висока степен на консенсус между всички заинтересувани политически субекти, експертната общност и гражданското общество;

· липсата на оценка на политическите последствия от приемането на двата законопроекта както в краткосрочен план (предвид предстоящите местни избори през есента на 2019 г.), така и в дългосрочен план (по отношение на цялата партийна система на страната);

· приемането на законови промени в разрез с основни правни принципи, като (а) липса на задължителни атрибути, каквито са оценка на въздействието и проведени обществени консултации; (б) обратна сила на нормите; и (в) създаването на правна несигурност у партиите относно основни правила, по които се извършва тяхното финансиране. Наличието или отсъствието на правна предвидимост, която дава възможност на субектите на правото да съобразят поведението си и то да бъде правомерно, е мерило за наличието или отсъствието на правова държава;

· липсата на задълбочена дискусия относно дефицитите в системата за политическо финансиране и относно създаването на адекватен модел, който гарантира стабилно и прозрачно функциониране на партиите, и свеждането на разговора до елементарни сметки за 1, 5 или 10 лева.

Призоваваме политическите лидери и народните представители да бъдат на висотата на заеманите позиции, като подходят отговорно към темата за политическото финансиране и с мисъл за последствията, които произтичат от законодателната работа на парламента.

Дневник