Обикновено тихата китайска дипломация показва ново лице - китайски представители в чужбина използват все повече забранения в родината им "Туитър", за да влизат в пряк и агресивен спор с критиците на Пекин.

Това разказва британският в. "Гардиън".

Тази седмица например заместник-посланикът в Пакистан, Чжао Лидзян, защити в "Туитър" отношението на Китай към уйгурите. В отговор на обвинения от САЩ заради масовите задържания на уйгури в Синцзян той написа: %Ако сте във Вашингтон, окръг Колумбия, знаете, че белите никога не ходят в северозападния район, защото той е за черните и латиноамериканците. Има една поговорка: "Черните влизат, белите излизат."" По думите му "расизмът в САЩ съществува от колониалната епоха. Създаването на расови съсловия продължава да се случва в сферите на труда, жилищата, образованието, отпускането на заеми и правителството."

Думите му подтикнаха бившия съветник за нациналната сигурност Сюзън Райс да го нарече "расистки позор". Според Райс той трябва да бъде отзован в Китай. Макар Чжао да изтри туита си, продължи с атаката, като описа "условията за живот на афроамериканците" като "притеснителни", а стрелбите в училищата - като "безкрайни". Жените "живеят в страх" от сексуално нападение. "Истинала боли. Просто казвам истината," обясни Чжао.

Той далеч не е единственият. Според Алесандра Капелети, експерт по културна дипломация, става въпрос за "нова комуникационна стратегия, въведена от китайски дипломатически играчи". Целта е да се открият по-добри начини за "достигане до възможно най-широка публика".

Забраненият в Китай "Фейсбук" (от 2009 г.) вече е част от живота на всички дипломатически мисии на страната по света. Докато тази социална мрежа обаче се използва предимно за насърчаване на китайска култура и препубликуване на официални съобщения, тонът в "Туитър" е по-личен и това се използва за справяне със схващането, че Китай налага силни ограничения, обяснява Капелети, цитирана от "Гардиън". Това би могло да създаде облик на Китай като "по-познат и приятелски настроен", както и "По-достъпен" за чуждата публика. По-лесно е да се гледа на коментари на отделен човек като на надеждни, отколкото на институция, обяснява тя.

Друг пример наскоро дойде от китайския посланик в Малдивите, нападнал бившия президент (сега председател на парламента) Мохамед Нашид. След като Нашид говори този месец за "стряскащите нива" на задлъжнялост към Китай и за скъпите китайски проекти, посланик Чжан Личжон написа: "Не мога да приема непотвърдена и заблуждаваща инфо(рмация) на обществеността, която вреди на приятелските ни отношения." Според него "рационалният (диалог) на базата на правилни данни е само на едно телефонно обаждане разстояние."

Цуй Тиенкай, китайският посланик в САЩ, създаде профила си в "Туитър" едва миналата седмица. Той вече използва платформата, за да критикува посещението в САЩ на тайванския президент. "Тайван е част от Китай. Никакви опити да бъде разделен Китай няма да успеят. Който си играе с огъня, накрая бива изгарян. Точка."

Засега дипломатите, създали профили в "Туитър", не са много, но се очаква броят им да се увеличи заради призива на президента Си Цзинпин "добре да се разказват истории за Китай". Алесандра Капелети отбелязва, че дипломатът в Пакистан Чжао, който е сред "пионерите" в китайската дипломация, едва ли е написал последните си публикации случайно - получил над 1000 последователи след сблъсъка с Райс. "Дори е победа за тях. Товае играта, която започват да играят... така че е нещо, което са изчислили и срещу което са готови да се изправят."

Дневник