Три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота им. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат.

Това показват данните от проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл" на най-общо мисленето на българите към основни възможни авторитети, които регулират отношенията в едно общество: морал, закон, обществено мнение, държава, религия. Изследването е част от поредица, свързана с тридесетата годишнина от началото на демократичните промени у нас, и е проведено в началото на август 2019 г. сред 839 души. То е представително за пълнолетното население на България.

Виновна е държавата

Разбира се, спорно е какво точно влага всеки респондент в обобщеното клише за държава, отбелязват изследователите. Но ясно е, че този общ образ включва както различните институции, така и по-цялостното понятие за държавност и власт, респективно всичките им възможни пороци.

Очаквано, възрастта (и свързаният социален статус) е от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личното ни благополучие. Най-младите респонденти, между 18 и 25 години (тези, родени след преломната 1989 г.), изглежда, в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си.

Закономерно, привържениците на управляващите са и по-малко критични.

Законност и/или справедливост

Общо 68% от участвалите в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи, отчита "Галъп".

Сам се налага изводът, че българското общество по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.

Какво ще кажат хората

Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, 38% твърдят, че то не е от значение, а 5% не могат да кажат.

Оказва се, че мнението на околните е важен обществен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% определят общественото мнение като важно, и сред най-младите и сред най-възрастните, са изводите на изследователите.

Все пак, до голяма степен очаквано, по-възрастните респонденти изразяват в по-голяма степен съгласие с твърдението, че мнението на другите е важно за тях. По-младите, изглежда (още), не мислят така, отчита агенцията.

Отношение към църквата

На фона на останалите институции в България църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. То се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

"Галъп интернешънъл" отчита, че предишни нейни изследвания показват, че българите свързват църквата и с редица хронични проблеми като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до живота на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност и др.

Негативно влияние върху образа на църквата оказва и дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, липсата на добре подготвени духовници, липсата на достатъчно уважение към църквата от страна на активни части на обществото и други.

Дневник