Запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти за последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи. Това се посочва в приета миналата седмица резолюция на Европейския парламент. Сред вносителите й са българските евродепутати Александър Йорданов (СДС/Европейска народна партия) и Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).

В резолюцията за "европейската историческа памет за бъдещето на Европа" се призовават държавите членки към ясна и основана на принципи оценка на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим.

Осъждат се всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в ЕС, като нацизма и сталинизма, както и историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои държави - членки на ЕС.

Европарламентът изразява дълбока загриженост за нарастващото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост в ЕС и е обезпокоен от докладваните данни в някои страни за тайни сътрудничества между политически лидери, партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски движения от различни политически деноминации.

Евродепутатите призовават всички държави членки да отбележат 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими на равнище ЕС и на национално ниво, както и да повишат осведомеността на младото поколение по тези въпроси, като включат историята и анализът на последиците от тоталитарните режими в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС.

Призовават държавите членки да подкрепят документирането на тежкото минало на Европа, например чрез превода на производствата от Нюрнбергския процес на всички езици на ЕС.

В резолюцията се изтъква, че в контекста на своето присъединяване към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа не само се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични държави, но също така демонстрираха успех, с помощта на ЕС, при прилагането на реформи и постигането на социално-икономическо развитие. При все това подчертава, че тази възможност следва да остане отворена и за други европейски държави.

Потвърждава се, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развитие в посока към демократична държава ще бъде възпрепятствано, докато правителството, политическият елит и политическата пропаганда продължават да оневиняват комунистическите престъпления и да възхваляват съветския тоталитарен режим. Ето защо се призовава руското общество да приеме осъзнаването на трагичното си минало.

Изразява се дълбока загриженост във връзка с "усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим". Европарламентът ги смята "за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и поради това призовава комисията решително да противодейства на тези усилия".

Евродепутатите изразяват безпокойството си във връзка с факта, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели, като припомнят, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и на комунистически символи.

Европарламентът призовава освен това 25 май (годишнината от екзекуцията на героя от "Аушвиц" ротмистър Витолд Пилецки) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма.

Резолюцията е приета с 535 гласа "за", 66 "против" и 52 "въздържал се".

Дневник