За пореден път ръководството на Българската академия на науките (БАН) направи заявка, че ще настоява за по-високи възнаграждения на учените в бюджета за следващата година. Увеличение ще има, но не специално за академията, и не с 20 на сто, както поиска председателят й акад. Юлиан Ревалски покрай честванията на 150 години от основаването й този месец.

При 99 млн. лв. за тази година по непотвърдена информация държавното финансиране за БАН за следващата се очаква да бъде увеличено на 111 млн. лв. заради планирано 10-процентно увеличение на заплатите в целия публичен сектор.

След поредица от протести в началото на м. г. държавното финансиране за академията бе увеличено с 15 млн. лв., но според отчета на ръководството й средствата не са достатъчни, тъй като е имало няколко години недофинансиране. Според отчета за 2018 г. субсидията за БАН е 99.5 млн. лв. при 61.9 млн. лв. приходи, в т.ч. и собствени, а разходите на академията са 141.5 млн. лв. Голяма част от финансирането на научната дейност е проектно (как се разпределят парите в академията четете тук).

Наука за обществото

Към момента държавата не планира структурна реформа в академията на науките, която от своя страна дава близо половината от научна продукция на страната. През 2018 г. броят на научните публикации на БАН е 3101, голяма част от които са индексирани в световните бази данни, а изобретенията с патент са 48. По програма "Хоризонт 2020" академията има 66 проекта досега.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев е необходимо обвързване на дейността на БАН с изпълняване на важни за държавата и обществото задачи, заради което в бъдеще да получава и допълнително финансиране. Някои от институтите на академията като тези по исторически изследвания, молекулярна биология и български език трябва да бъдат натоварени с повече задачи от страна на държавните институции, в т.ч. и изготвяне на анализи и експертизи.

Други институти, сред които работещите в направления като информационни технологии, биология, химия, физика и т.н., пък трябва да приоритизират участията си в международни проекти, в т.ч. финансирани по наследника на програма "Хоризонт 2020" - "Хоризонт Европа", планираният бюджет на която е около 100 млрд. евро. Желанието на просветното министерство е България да привлече поне 0.8% от финансирането, макар и към момента да е на дъното на класацията.

Но учените намаляват

Заради високата средна възраст в следващите няколко години в академията на науките ще има недостиг на учени. Според отчета за м.г. в момента те са 2700, а завършилите през годината докторанти - 110. През последните две години по програма за подпомагане на млади учени и постдокторанти държавата е финансирала с близо 2 млн. лв. 183 проекта в БАН.

Една от причините академията да не може да задържи младите учени са ниските възнаграждения, като по данни на акад. Юлиан Ревалски средната начална заплата е около 800 лв.

Според министър Красимир Вълчев обаче твърдото увеличение на възнаграждението би било контрапродуктивно, а младите учени трябва да бъдат мотивирани да участват в големи проекти и да бъдат част от големи екипи в иновационни екосистеми между научни и бизнес организации.

Дневник