Логиката на онези, които се опасяват, че турската операция в Сирия ще върне "Ислямска държава" на картата на световните конфликти, трудно може да бъде оборена: такива групировки се подхранват от хаоса. Той някога помогна на джихадистката организация да завземе територии в Ирак, помогна ѝ и в хода на войната в Сирия.

За такава опасност предупреди и Франция заради затворите с хиляди джихадисти, които ще останат без надзор. Руският президент Владимир Путин, изглежда, е съгласен. "За нас и вас това е реална опасност," каза той, цитиран от "Новая газета", на среща с други лидери от ОНД в Туркменистан, и допусна, че избягалите могат да стигнат до страни от бившия Съветски съюз. "Къде ще се дянат?" Американски представители пък настояват - не са регистрирани масови случаи на задържани и избягали.

Дали действително е толкова просто?

Още работа

Едва тази година, през март, коалицията на Съединените щати и доминираните от кюрди Сирийски демократични сили (SDF, срещу които воюва Турция) успя да спечели надмощие в град Багуз - по поречието на Ефрат, до иракската граница.

Коалицията предупреди още тогава - впрочем няколко месеца след като американският президент Доналд Тръмп обяви, че е "победил" "Ислямска държава" и започна изтегляне от Сирия - че е нужна още работа срещу останките от организацията, независимо, че "халифатът" ѝ вече няма територия. В доклад това лято Пентагонът предупреди, че завръщането на ИД далеч не е немислимо.

В някои градове в Източна Сирия (Ракка, отвоювана с кюрдска помощ, е пример) бойци на организацията са извършвали отделни атаки или са поемали отговорност и след "разгрома" си. Те бяха силни в източната част на страната, но САЩ и SDF успяха да разгромят основната част от тях.

Коалицията пазеше около 12 хил. членове на ИД и 70 хил. техни близки - нещо, което Тръмп сега смята, че не е негова работа (и обвинява Европа, че разсъждава по същия начин, въпреки че някои от бойците са нейни граждани). Проблемът с охраната им започна, когато Турция обяви новата си офанзива в североизточната част на страната. Не остана кой да ги пази - САЩ се изтеглят с изричната уговорка, че не искат да го правят, а SDF трябва да мислят за защитата си.

Трудно да се предскаже

Хиляди други така или иначе не са в затворите и се укриват. Някой - например Турция или сирийската армия - би трябвало да поеме мисията да ги издирва, залавя или при нужда ликвидира. Този отговор не удовлетворява скептичните, че Анкара или Дамаск могат (или наистина искат) да поемат подобен ангажимент.

Според Би Би Си бомбата със закъснител е заложена единствено от Запада. Всички държави, които избраха да изпратят сили срещу "Ислямска държава", не успяха да планират достатъчно добре какво трябва да направят след това - как да съдят заловените на бойното поле.

Първи последици от хаоса вече се забелязват. В райони като този около Камишли, в затвора "Джеркин", вече избягаха няколко души (по същото време, по което в града имаше и атентат с кола бомба и цивилни жертви).

Представители на SDF твърдят, че хиляди други са направили същото в град Айн Иса - където предимно кюрдската структура има щаб - и че само в неделя 859 души са напуснали частта от такъв лагер, предназначена за чужденци. Това не може да бъде потвърдено и Тръмп, при липсата на официална информация, вече е обвинявал кюрдите, че сами, нарочно освобождават джихадисти, за да въвлекат САЩ в конфликта.

В тази ситуация крайният резултат е трудно да се предскаже. Политическа нестабилност може да подпомогне повторния възход на "Ислямска държава", но от друга, ако операцията на Турция (засега - само една седмица) е кратка и не навлезе дълбоко в сирийската територия, такъв сценарий може и да бъде избегнат.

Дневник