Трудностите за Северна Македония при отложено начало на преговорите с Европейския съюз може и да не са само вътрешнополитически.

Преди няколко дни правни експерти обърнаха внимание на подробности от договора, който премиерът Зоран Заев подписа с бившия си колега Алексис Ципрас на брега на Преспанското езеро. Проблемът е, че една от "червените линии", които Гърция защити успешно, е под въпрос поне засега.

Македония сключи договора с Гърция през юни миналата година, а в началото на тази официално се преименува на Северна Македония. Второто име засега е строго обвързващо и във външнополитически, и във вътрешнополитически план. Именно това е принципът "ерга омнес", към който се придържаше Атина: Скопие да ползва новото име не само в международните си и двустранни комуникации, а и официално в политическия и обществен живот на страната.

Преди няколко дни обаче правният експерт Евангелос Венизелос заяви, че чл. 1, ал. 10 на договора предполага преходният период за вътрешната употреба на името да е обвързан с преговорите за членство в ЕС, пише "Катимерини". "Провалът да се отворят преговорите" следователно "предполага отлагане в използването на името", цитира го вестникът.

Конкретните условия, записани в Преспанския договор, са за промяна на терминологията в документите за вътрешна употреба в Северна Македония до пет години след отварянето на преговорни глави. То не може да стане, без да са започнали преоворите, и липсата на дата поставя въпроса кога ще започне да тече срокът.

Вероятно и това беше сред причините за яростния спор, който отприщи решението на Франция между правителството на Ципрас и сегашното, на наследника му Кириакос Мицотакис. За консерваторите, както и за част от противниците на договора със Северна Македония, въпросът е дали кабинетът на Ципрас не направи твърде големи отстъпки; уверението, че това би отворило пътя на Скопие към ЕС и НАТО и че си струва регионът да е единен срещу общите предизвикателства, сега изглежда за критиците му като фалшиво обещание.

Дневник